Боян Бойчев
Не съм затворена страница…

На чичо ми Белчо

Не съм затворена страница,

Не съм и отворен кръг,

Връщам се — вечния странник,

Неочакван и този път.

 

Не съм затворена страница!

Кой каза, че бил съм такъв?

Поставям в тежката раница

Мисли, изранени до кръв.

 

Не съм затворена страница,

В кръга върти се светът.

Дните са отровени пияници

За кой ли път, за кой ли път?

 

Не съм затворена страница.

Не се отказвам, тръгвам на път.

Все някога прочитаме важното,

Когато се затвори кръгът.

 

Не съм затворена страница,

Няма никога да бъда такъв,

Прескачам забранените граници,

Делящи проклятието да съм пръв.

пролетта на 2000 г.