Боян Бойчев
До утре

На Цветелина

Не, не се отчайвай, когато

Гръб ти обърне съдбата,

Ако за миг се скрие звездата

И властно сграбчи те мракът.

 

Не, не се отказвай, когато

Тръгне слънцето наобратно,

Когато закъснее внезапно

Денят. Не се предавай, когато

 

От упор потърсят сърцето

Враговете — деца на нощта,

Не плачи, не моли за пощада,

Разстреляй ги с поглед в лицето.

 

Не умирай, ако денят превали

И свечереят всички дървета,

Ако хоризонта счупи небето

И завият сиви мъгли.

 

Обида ли загорчи — не мълчи!

В ръце се вземи и тръгни,

Отново, отново тръгни,

Когато най-много боли!

 

Не се спирай. Да спреш е фатално.

Гладен ли си — тръгни гладен,

Жаден ли си — тръгни жаден,

Надеждата е в последния залък.

 

Не, не се отчайвай, а вярвай

И отново поемай напред!

Следвай само твойта пътека,

За да се научиш да побеждаваш.

 

Ако ли инак запулсира животът

И раздадеш и последните сили,

Намери лечебното биле

За миг за да върнеш живота.

 

Защото утре, знам, утре

В нощта пак ще има звезди.

Денят ще е слънчев. Но нали

Трябва да дочакаме утре!

февруари 2000 г.