Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Издание:

Боян Бойчев. Привикване към делника

Българска, първо издание

Редактор: Лъчезар Еленков

Графично оформление: Никола Филипов

Издателска къща „Христо Ботев“, 2000

ISBN: 954–445–725–9


Налага се да привиквам към делника,

Към неговия разнороден ритъм,

Към нестройната игра на гласовете.

Крещящата самозабрава на цветовете

Разнася ме, разпръсва, помита…

Животът ми подава билетче

За лунапарк — измамното щастие,

Незабравимите мигове — плащайте,

Получавайте и не искайте ресто!

 

Трудно привиквам към делника,

Трудно е да направя компромис,

Най-страшния компромис — със себе си,

С любовта, с мечтите… Поредното

Лутане между посоките на полюсите.

Търся да реша уравнението на делника

С неразгадаемата формула на битието.

Страхувам се от неизвестното, което

Превръща ме в работохолик-безделник.

 

Как да привикна към делника?

Да се оглеждам в обърнатия образ

На неговите изкривени огледала?

Всеки път ли фаталната кабала

Ще ме връща в бруталната проза?

Сърцето ми — отчаяният непослушник

Ще се успокои ли, от обич лишено?

Душата ми — тази вечна мишена —

Целете се, стреляйте, не пропускайте!

 

Не мога да привикна към делника.

Да, тишината умира в брътвежите му.

Аз предпочитам гибелната музика!

Предпочитам несбъднатите илюзии,

Любовния шепот на надеждите.

Не, не мога. Знам, че не е лесно

Пътуването срещу хълма на заблудите,

Защото пътуването не е лудост,

Щом вътрешният кантар е в равновесие.

 

Не трябва да привикваме към делника.

Нямаме право, не чувате ли?

Привикването е смърт, агония.

Нямаме правото на компромиси,

На бавна екзекуция на чувствата.

Не разбирате ли? Може и да успеем

Да повярваме във вятърните мелници,

Не и да се приспособяваме към делника!

Не! Иначе се самозалъгваме, че живеем!

януари 2000 г.

Край