Боян Бойчев
Стъпки

Слънчевия оксижен отново се забива

В причудливите йероглифи край очите,

И нажеженото кълбо за миг изригва

Да ме прогони по земята като скитник.

 

Огледала по улици — забравени от снощи,

Кратък спомен от умиращия дъжд,

Стъпките ги пръсват — очакват ли все още

В тях да се огледа един самотен мъж?

 

И отново пламва разтопено лято,

Стъпките се гонят жарки в утринта,

Но аз пропадам в призрачното блато

И цветовете ярки губят красота.

 

Накъде да тръгна — не намирам сили,

Какво като живее и пламти света?

Стъпките се гонят — в себе си са скрили

Заглъхваща илюзия от моята следа…

август 1999 г.