Боян Бойчев
Очакване

Угасвам без теб.

Бавно, но ден след ден.

Безнадежден, уморен,

Във пиратски вертеп

Животът блуден запива.

И морето ме разпилява,

А ветровете — забравят.

Скрива се… Заспивам.

Не мога без теб.

Не мога, ти не разбра ли?

Нашата любов излиза

Навлякла най-бялата риза

По плажа на Вечния залив

И с тихия шепот на пясък

Моли се, гледа нататък,

Очаква да блеснат платната,

Присяда сама и ни чака.

Не мога без теб.

Ако те нямаше, щях да те измисля,

С поглед да те пресъздам,

Живот с целувка да ти дам,

Любовта и просторите плиснали.

Разгулни години вървях

Към теб, без даже да зная.

Сля двете пътеки безкрая,

Но пак сме сами, разделени от страх.

Не мога без теб.

Не мога, ти не разбра ли?

Да те чакам, да тръгна,

Да те срещна, да се върна,

Застива кръвта на кристали.

Във пиратски вертеп

Със живота блуден запивам.

Пиянски дуел. Кого ще убие?

Угасвам без теб.

юни 1999 г.