Боян Бойчев
Обреченост

Да се събуждам с думите: „Обичам те!“

И вечер да заспивам с тях,

Денят на тебе да обричам,

Да те жадувам във нощта.

 

За тези думи ли ще бъда съден?

Нима са чувствата вина?

Да скитам сам, да съм пропъден,

Свой дом да не открия по света.

 

Един без друг ще се изгубим,

Попаднали в смълчаната гора,

Ветровете на хорските заблуди

Ще ни разпръснат, ще ни разделят.

 

Един към друг ако ли тръгнем,

Чудеса ще станат, чудеса!

Птици две — ще се прегърнем,

Ще литнат светли небеса!

 

Съди ме. Затова, че те обичам,

За непростимия ми вечен грях,

Да се събуждам с думите: „Обичам те!“

И вечер да заспивам с тях!

08.03.2000 г.