Боян Бойчев
Добро утро, мила, аз те обичам!

Добро утро, мила, аз те обичам!

Какво значение има за тебе това?

Да, денят няма да бъде различен

Нито за мене, нито за тебе, разбрах.

 

С неясни стъпки светлината пристига,

В очите поглежда, обещава ми ден,

И без надежда, все пак ѝ намигам,

Но какво, какво да обещая от мен?

 

Освен, че и днес те обичам, и те търся

В разпилените стъпки на безброй гърбове,

С гласа ти, с очите, с чертите възкръсвам,

Но после да поема не знам накъде.

 

И странно мигом ме завърта денят,

Знам пътя към теб, но как ли да стигна?

Наоколо ми се струва — танцува светът,

Часовете прелиства в отворена книга.

 

И е написано там за любовта ми към теб,

Колко страници вече, имат ли брой?

Кой написа книга със сценарий нелеп,

В която, май, Не съм чакан герой?

 

На тебе, изглежда, любов не ти стига,

Не то трябва вярност и доброта.

За какво ти е страст? И закрила?

Не съм твоят тип, това вече разбрах.

 

Затова и си тръгвам от твоя свят,

Свят измислен — в заблуди живей!

Писна ми — случайно не съм непознат,

Не съм нито болен, нито злодей.

 

Знаеш ли, нека от утре не ми пука,

Щом искаш да бъде, тогава — добре.

Ще отворя очи, ако имам сполука

И без жал ще оставя любовта да умре.

 

Добро утро, мила, аз те обичам!…

декември 1999 г.