Боян Бойчев
Импресия

Нима пак се скриха думите,

Звуците във тишина потънаха?

Навън — море. Снежинки плуват,

Земята светла ще осъмне.

 

Да останеш там във тъмнината,

Да гледаш мълком от прозореца,

А колко нежна е вълната,

И колко топъл твоя кораб!

 

Какво са тези блокове сега?

Кораби? Причални пристани?

Красиво е. Море от сняг.

Маршрути с бели истини.

 

Не топлят улични фенери,

Единствено те пазят буден,

Дървета в мрежи са оплели

Съня, да се завръщаш буден.

 

Куп философски обобщения

Изрича някой. Тишина.

Не, не е нужно. Време е…

Земята вече май заспа.

декември 1999 г.