Боян Бойчев
Душевен автопортрет

На Ели

Душата ми плаче за сняг!

Ст. Цанев

Душата ми плаче за теб!

За теб измръзнала плаче.

В дни като бури свирепи

Само теб душата ми чака.

Има от теб единствено нужда,

Само теб отчаяно търси,

Сред думи и жестове чужди

Умира и отново възкръсва,

Търси, чака единствено теб,

В празната, изстинала къща

Да зърне по пътя отпред,

Прекрасна, как отново се връщаш.

Душата без тебе се дави

На живота на празното дъно —

Глътчица въздух ми трябва,

Студено е, тъжно и тъмно.

За теб душата ми плаче,

Ослепена от фалшиви посоки,

Търси те с вик на сираче —

Не бъди към нея жестока!

Душата има своите закони,

Различни от законите земни.

Дори да се скита бездомна,

Обича ли, обича нетленно.

Плаче душата ми — вечер

Събличам ненужните думи,

Събличам ежедневните срещи,

В които се чувствам изгубен

И чакам, само теб чакам.

В света уморен и нелеп

Не плаче, не плаче за сняг,

Душата ми плаче за теб!

февруари 2000 г.