Боян Бойчев
Есенно

Неуверен пристъпи студеният есенен дъжд,

Мълчалив и объркан, заваля и се разпръсна

По мрачните улици и потъна в тишината.

 

Неуверен напуснах топлата есенна къща,

Мълчалив и тъжен, тръгнах, възкръснал

В отчаяния и заглъхващ вопъл на душата.

 

Ето, че си тръгвам със студения есенен дъжд,

Безнадежден и уморен от всичко втръснало,

Невярващ в чезнещия лъч на светлината.

октомври 1999 г.