Кирил Влахов
На моята Спасителка

Години дълги в мрака

аз стоях и чаках.

Орлица с черни нокти

душата ми дереше.

 

Години дълги в мрака

аз стоях и плаках.

Лъвица с остри зъби

сърцето ми ръвеше.

 

Години дълги в мрака…

Аз тебе чаках.

 

И ти дойде. И нови сили

наля в отпуснатите жили.

И ти дойде. Живот донесе

там дето вечно беше есен.

 

И ти дойде. Донесе огън —

стопи той болка и тревога.

И ти дойде. А с тебе лято —

разцъфнаха цветя в душата.

 

Дойде.

Прогони мрака.

 

Аз те дочаках.