Кирил Влахов
„Помийна яма е душата ми…“

Помийна яма е душата ми,

пълна с трупове разкапани —

на надежди, някога разлистени,

оплетени в лъжи и полуистини;

на мечти, копнежи неизречени,

кървящи и на смърт обречени;

на думите, безжалостно прахосани,

с печат на безразличие дамгосани;

на жестове напразни и излишни,

изхвърлени на мрачното бунище

като трупове разкапани.

Помийна яма е душата ми.