Кирил Влахов
Откъс

В очите ти блясък на нежност кристална,

по устните сянка на дума прощална…

вятърът гали косите ти жално,

тръпне земята навеки печална,

под стъпките леки, заглъхващи бавно…

И ето те — нежна, сияйна и жива,

пристъпваш безшумно във роклята бална,

насищаш наоколо всичко в сребристо —

чертите ти меки усмихват се чисто…