Жечка Горчева
Наказанието на царица Астин

Цар Асуир владееше над 127 области — от Индия до Итиопия. През третата година от царуването си той направи голямо угощение на първенците от всички области в царството. Дълго време царят показваше на гостите си несметните богатства, които притежаваше. След това направи голямата гощавка за всички люде, които се намираха в столицата му Суса.

Голямата градина на царския палат бе украсена с фини завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове. Гостите седяха на златни и сребърни канапета, положени върху настилка от бял и черен мрамор. Из въздуха се носеше ароматното ухание на многото прекрасни цветя в градината. Лека музика галеше приятно слуха на всички присъстващи.

Пъргави слуги често, често притичваха сред гостите със сребърни подноси, върху които имаше парчета хляб, току-що изпечени, приятно ухаещи, големи късове месо, най-различни плодове. Кехлибареното вино се лееше обилно в златните чаши с най-различна богата украса. Цар Асуир искаше с всичко да покаже своето огромно богатство, блясък и величие. Той беше издал заповед на слугите си никого да не насилват с пиене. Да се налива всекиму според желанието. Всичко на това пиршество беше хубаво като в приказка.

Царица Астин направи угощение на жените в царската си къща.

На седмия ден от празненството цар Асуир се развесели много от хубавото вино. Той заповяда на седемте скопци, които му служеха, да доведат царица Астин. Желаеше да покаже на гостите си голямата й хубост. Наистина красива бе царицата, много красива, но и много горда. Тялото й беше високо и стройно, гъвкаво и свежо. Обичаше да носи леки тънки дрехи от полупрозрачен ленен плат с втъкани сребърни нишки, които обгръщаха плътно снагата й, като оставяха открити раменете и краката й до средата на прасците. През леката тъкан кожата й светлееше и се виждаха всичките линии и форми на прекрасното тяло. Косата й, боядисана в черно-синкав цвят, беше разпръсната обилно по раменете и гърба й, а краищата й бяха завити около безброй ароматни топчета. Лицето й беше овално, силно набелено и начервено, а тънко изписаните й с туш очи изглеждаха грамадни и тъмни като най-тъмния ахат. Царица Астин се гордееше със своята прелест, но не обичаше да я показва всекиму. Затова тя сега отказа да изпълни заповедта на царя и не се яви пред него и гостите му, гуляли вече цяла седмица.

Силно разгневен, царят се обърна към мъдреците, които познаваха добре законите:

— Моля, кажете вие, мъдри хора, какво можем да направим според законите на царица Астин, която не изпълни заповедта ми?

Отговори му Мемукан, един от персийските първенци:

— Царица Астин не е обидила само царя, но и нас, всичките първенци и всичките племена, които живеят в областите на цар Асуира. Тази постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени и ще направи мъжете им презрени. Ако е угодно на царя, нека се издаде от него заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменява и според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира. Нека царят да даде царското й достойнство на друга жена, по-добра от нея, която ще изпълнява всички царски повели. Когато указът бъде обнародван по цялото царство, тогава всички жени ще започнат да отдават чест на мъжете си, каквито и да са те.

Цар Асуир хареса предложението на Мемукан и го изпълни. Прати писма по всички области с указа, за да може всеки мъж да бъде господар у дома си и да бъде уважаван от жена си.

Известно време след като се укроти яростта на цар Асуир, слугите му рекоха:

— Време е да се потърсят за царя млади и красиви девици. Нека той назначи чиновници, които да съберат в столицата Суса всички красиви девици под надзора на царския скопец Игай. Да се настанят в женската къща на двореца и им се дадат необходимите неща. Девицата, която се хареса най-много на царя, нека стане царица вместо Астин.

Това предложение се видя угодно на царя и назначените чиновници започнаха да събират красавиците от цялото голямо царство.

Живееше в столицата един юдеин на име Мардохей, син на Яира. Той беше докаран от Ерусалим заедно с пленниците, които вавилонският цар Навуходоносор бе вземал. При него живееше чичовата му дъщеря Естир, която беше останала сираче без майка и баща. Мардохей я гледаше като своя дъщеря. Хубаво и умно момиче бе Естир и затова попадна сред избраните девици за царя.

Доведена в царската женска къща, тя веднага се хареса на надзирателя Игай и придоби неговото благоволение. Той побърза да й даде нещата, необходими за нейното разкрасяване, и седем момичета да й прислужват. После я премести заедно със слугините й в най-хубавото помещение на женската къща.

Естир не беше казала нищо за рода си, защото така й беше наредил Мардохей. А той обикаляше всеки ден около къщата, за да научава какво става с нея.

Всяка девица от женската къща престояваше в нея по дванадесет месеца. Тя беше длъжна да се маже шест месеца със смионено масло и шест месеца — с други аромати и кремове за допълнителното си разкрасяване. След това когато й дойдеше реда, влизаше при царя вечерта, а заранта се връщаше във втората женска къща под надзора на скопеца Саасгаза, който отговаряше за наложниците. Тя не влизаше вече при царя освен ако той не я повикаше някога. Всяка девойка, когато напускаше женската къща, за да влезе при царя, имаше право да вземе със себе си каквото поиска от вещите, които бе притежавала в продължение на дванадесет месеца.

Девойката Естир старателно се готвеше за срещата си с царя. От благовонните масла и кремове и без това хубавото й мургаво лице стана неизразимо прекрасно. Гъстата й гарвановочерна коса покриваше стройните й рамене и се разпиляваше по изправения й гръб на гъвкави буйни къдрици. Тя умееше свенливо да свежда очи под дългите си ресници, но в ъгълчетата на устните й винаги трептеше скрита мила усмивка.

Докато другите момичета от женската къща се грижеха само за външния си вид, то Естир се стараеше да усвои добри обноски и маниери, да се научи да води приятни и умни разговори, подходящи за царския дом.

Когато дойде реда й да влезе при царя, Естир не поиска друго от женската къща освен това, което й определи пазача Игай. Царят видя голямата хубост на Естир, нейните обноски и умение да води приятен разговор и я хареса повече от всичките останали девойки. Тя придоби неговото благоволение и милост и той сложи царската корона на главата й, направи я царица вместо Астин.

После цар Асуир направи отново голямо угощение на всичките си първенци и на слугите си, угощение в чест на новата царица Естир.