Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
mrumenov (2013)
Източник
От автора

Книгата е изпратена от автора.

 

Издание:

Жечка Горчева. Давид и Голиат. Библейски разкази

Редактор: Радослав Димитров

Технически редактор: Радослав Райчев

Художник на корицата: Велко Велков

Илюстрации из Библия от Кенет Н. Тейлър

Формат 60х84/16

Печатни коли 6,5

Дадена за набор: август 1993 г.

Излязла от печат: октомври 1993 г.

Издателство „ВЕСТА“ — В. Търново

Електронен набор и странирано КФ „Полиграф-принт“ — Разград

Печат и подвързия — ДФ „Абагар“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Бог беше дал на цар Соломон прекалено много мъдрост и разум, та затова името му се прочу между всички околни народи и дори в далечни страни. Мъдростта му надминаваше тази на всички прочути до тогава мъдреци.

Дълго слуша Савската царица Балкис за мъдростта и хубостта на израилския цар Соломон и накрая реши да отиде при него с богати дарове от своята далечна страна и да види всичко с очите си.

Когато тя влезе в Ерусалим, малко и голямо се струпа да разглежда богатия й керван. Всички се чудеха на камилите със златни такъми, натоварени с тежки товари от злато, аромати и скъпоценни камъни. Децата се радваха на мулетата със златни звънчета между ушите, на смешните маймуни в сребърни клетки, на прекрасните пауни. Керванът завършваше с тълпи от слуги в бели и небесносини одежди, които водеха опитомени тигри и барсове.

Савската царица беше великолепна четиридесетгодишна жена, която започваше вече да повяхва. Но с помощта на тайни вълшебни средства тялото й изглеждаше стройно и гъвкаво като на девойка. Лицето й беше страшно красиво, с една почти нечовешка красота. Царица Балкис Македа надминаваше всички жени в света по красота, мъдрост и богатство. Ала и тя като всички хора си имаше своите недостатъци. Всички в двора на Соломон бързо научиха, че Савската царица не показва никому краката си и затова винаги носи дълга до земята дреха. Много чудновати и смешни легенди се разказваха за това. Едни твърдяха, че царицата има кози крака, други се кълняха, че вместо ходила има гъши пръсти с ципа, защото майка й веднъж след къпане седнала на пясъка, където току-що бил оставил семето си някакъв бог, временно превърнал се в гъсок. В тази легенда се твърдеше, че Балкис била зачената по този смешен начин, та затова имала гъши крака. А всъщност прекрасната Савска царица имаше обикновени човешки крака, но доста криви и обраснали с гъсти косми.

Царицата беше дошла от своята далечна страна, за да изпита мъдростта на цар Соломон и да види благополучието му. Още с пристигането си в двореца, тя искаше да провери ума на царя с гатанки. Затова побърза да прати при него петдесет юноши и петдесет девойки в най-нежна възраст. Всички те бяха облечени така изкусно, та най-зоркото око да не може да познае пола им. Балкис тогава рече на Соломон:

— Ще те нарека мъдър, царю, ако ми кажеш кои от тях са мъже и кои жени.

— О, та това е толкова лесно! — развеселен отвърна царят и заповяда да дадат на всеки от младежите по един сребърен леген и по една сребърна кана за миене.

Докато момчетата бързо потапяха ръце в легена с водата и енергично плискаха с шепи лицето си, момичетата нежно мокреха пръст по пръст и бавно вдигаха ръце към бузите си, така че много лесно разреши Соломон първата загадка на Савската царица.

След това тя прати на царя голям елмаз. В него имаше тънка пукнатина с много криволици, която представляваше един сложен проход. През този елмаз трябваше да се прокара копринена нишка. И тази гатанка не представляваше трудност за мъдрия цар. Той пусна в дупчицата една копринена буба, която излезе от другия й край и остави подире си тънка копринена паяжина.

После прекрасната Балкис даде на Соломон един много ценен потир, направен от сардоникс и представляващ една великолепна художествена изработка. Хитро подсмихвайки се, тя каза на царя:

— Тази прекрасна чаша ще бъде твоя, царю, ако успееш да я напълниш с течност, взета нито от небето, нито от земята.

Но и тази загадка не затрудни Соломон. Той побърза да напълни красивия потир с пяна, паднала от тялото на силно заморен кон.

Много такива гатанки задаваше Савската царица на Соломон, ала той винаги ги разгадаваше бързо и точно.

Като видя Балкис Македа Господния дом и царската къща, които бе построил Соломон, ястията на трапезата му, прислужването на слугите му, като изпита мъдростта му, главата й се замая. На сбогуване тя рече на царя:

— Верен беше слухът за твоето огромно състояние и нечувана мъдрост. Аз не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях всичко с очите си. Сега виждам, че дори половината не ми е била казана. Мъдростта и благополучието ти далече надминават слуховете, които се носят за тях. Честити са мъжете, които имат възможност всякога да стоят пред тебе и да слушат мъдрите ти думи. Да бъде благословен Господ, твоят Бог, който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол! Понеже Той е залюбил Израиля завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и Божия правда.

Цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя си хареса и пожела да има. После я изпрати заедно с голямата й свита на далечния път към нейната страна.

Край