Жечка Горчева
Отмъщение

Цар Давид имаше много синове и дъщери от различни жени и наложници, та затова често между тях възникваха най-различни вражди, а понякога дори и любов. Така синът му Амнон се влюби в сестрата на брат си Авесалом — хубавицата Тамар. Тя беше висока, стройна девойка с гъста, тъмночервена коса, която се разпиляваше по гърба и раменете й на гъвкави буйни къдрици. На тънката й шия блестеше като златен пурпур нежно огърлие. Лицето и бе овално и бяло като сняг. Усмихнеше ли се, сякаш две алени рози цъфваха на бузите й и се откриваха зъбите й, бели като току-що окъпани агнета — близнета. А беше и добра, отзивчива — всекиму гледаше хубаво да направи. Брат й Авесалом я обичаше много и се мъчеше, доколкото може да я предпази от всяко зло. Но Амнон я залюби с такава една не братска любов и лоши мисли започнаха да се въртят в главата му. Тя беше девица и затова бе трудно да се добере до нея.

Тази страст дотолкова измъчваше царския син, че той дори се поболя. Отслабна, прежълтя, направо се състари. Това не убегна от погледа на хитрия му братовчед Ионадав, син на Давидовия брат Сама. Веднъж той спря Амнон и му рече:

— Защо ти, царски сине, слабееш и жълтееш така от ден на ден? Не щеш ли да ми кажеш причината? Все може с нещо да ти помогна.

И Амнон сподели с него мъката си:

— Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом. Кажи ми що мога да сторя, за да я имам? Ти знаеш, че тя е девица, а и брат й на всяка крачка я следи…

Ионадав се усмихна дяволито, казвайки:

— Ха, това ли било? Ей сега ще ти кажа що да сториш, за да се изпълни желанието ти. Престори се на много болен и легни на легло. Когато дойде да те види баща ти, царя, ти му кажи: „Татко мой, господарю, нека дойде тук сестра ми Тамар да ми сготви ястие и да ми даде да ям. Казват, че много вкусно готвела.“

Амнон направи така както го посъветва коварния му братовчед. След като го посети, баща му Давид веднага нареди на дъщеря си Тамар да отиде при „болния“ Амнон и да му сготви това, което той пожелае.

Нищо неподозиращата и винаги услужлива Тамар побързала отиде в къщата на брат си Амнон и да му помогне с каквото може. „Болният“ поиска момичето да замеси тесто и да запържи мекици пред него. Тамар запретна ръкави и бързо приготви всичко. После сложи мекиците в една тава пред Амнон, но той отказа да яде, казвайки:

— Моля, изведете всички човеци, които са при мен! Пречат ми да ям.

Скоро всички излязоха от къщата и „болният“ накара Тамар да занесе мекиците в спалнята му, където той побърза да се настани. Послушното момиче занесе тавата в спалнята и понечи да я сложи близо до брат си Амнон, но той чевръсто скочи, хвана я за ръката и рече:

— Ела и легни с мене, сестро моя! Това ще ми е цера. За теб съм болен отколе. Не мога да устоя на хубостта ти. Бузите ти са като две половинки на току-що срязан нар. Устните ти са толкова алени, че човек не може да им се нагледа. Очите ти са дълбоки като Есевойските езера край портата на Бахрабим. Снагата ти прилича на палма, а гърдите — на зрели гроздове. О, колко си хубава, Тамар!

Изплашеното до смърт момиче му отговори:

— Не, брате мой, не ме насилвай! Не е прилично да стане такова нещо в Израил. Грешно е пред Бога. Да не си посмял да сториш такова безумие! А къде ще скрия аз срама си? Говори, моля те, на баща ни, царя. Той няма да ме откаже на тебе.

Но Амнон не послуша молбите на сестра си и понеже беше по-силен от нея, успя да я насили. А след това изведнъж я намрази. И омразата му беше по-силна от любовта, с която я беше залюбил и затова й каза сърдито:

— А сега стани и веднага си иди!

Тамар проплака:

— Не така, брате мой, защото това, гдето ме пъдиш така, е по-голямо зло от другото, което вече ми стори. Веднага ли забрави думите, които ми казваше преди да ме насилиш?

Отегчен, без да я погледне повече, Амнон извика момчето, което му прислужваше и каза:

— Изведи тази навън от къщата ми и заключи след нея вратата!

Изведената, по-право изблъсканата навън Тамар не знаеше какво да прави. Беше замаяна от всичко случило се така набързо, направо ужасена от грозната постъпка на брат си и най-вече от омразата, с която я отпрати. Къде се беше изпарила така бързо любовта, за която й говореше така хубаво преди да я обладае? Така ли става с всички мъже и жени? Ами сега що да стори и къде да се дене с този ужасен срам?

Нещастното момиче раздра шарената дреха, с която се обличаха всички царски дъщери — девици, сложи пепел на главата си и ридаейки на висок глас се повлече към дома си.

На вратата я посрещна брат й Авесалом, силно разтревожен от жалкия й вид и горчивия й плач. Той я запита:

— Брат ти Амнон ли се поруга така жестоко с теб? Но сега, сестро моя, преглътни тази голяма горчилка! Все пак брат ти е… И не наскърбявай сърцето си за такова нещо!

И хубавата Тамар заживя като вдовица в дома на брат си Авесалом.

Когато цар Давид научи за всичко това, страшно се разгневи, но злото вече не можеше да се поправи с нищо. Животът на прекрасната Тамар бе съсипан завинаги.

Авесалом силно намрази брат си Амнон, но не му каза нищо.

Така изминаха две години — в мълчание между двамата братя и пълна самота за Тамар. Но ето, че Авесалом нае стригачи за овцете си във Ваал-асор, близо до Ефрем. Той реши да покани всички царски синове на гощавката преди започване на работата. Помоли и баща си да отиде, но цар Давид отказа с думите:

— Не, сине мой, нека да не идваме всички да те отегчаваме.

Но тъй като Авесалом продължи да го моли горещо, той се съгласи да отидат само синовете му без него.

Когато пристигнаха всички царски синове в дома на Авесалом във Ваал-асор, той каза на слугите си:

— Слушайте добре какво ще ви наредя! Когато брат ми Амнон се развесели много от виното, аз ще ви дам знак да го поразите. Не се страхувайте, нали аз ви заповядвам това?!

Кехлибареното вино се лееше от делвите в чашите, пиршеството бе вече в разгара си. Най-весел от всички беше Амнон. Той бе започнал да мисли, че Авесалом вече му е простил, когато изведнъж бе смъртно поразен от слугите му. Тогава всички царски синове наскачаха уплашени, в миг изтрезнели от хубавото вино. Бързо възседнаха мъските си и побегнаха от мястото на убийството.

Докато царските синове бяха още на път, до цар Давида достигна слух, че всички момчета са убити. Тогава той раздра дрехите си и легна на земята, жално оплаквайки ги. Слугите му също раздраха дрехите си и посипаха главите си с пепел в знак на голямата скръб, сполетяла царския дом.

Но Ионадав, хитрият син на Сама, каза на царя:

— Не мисли, господарю, че всички младежи са избити от Авесалом. Убит е само Амнон, защото това е било решено още в деня, когато той изнасили сестра му Тамар.

Не беше доизрекъл още думите си Ионадав, когато по пътя се зададоха царските синове. Всички се втурнаха да ги посрещнат. Когато дойдоха при баща си Давида, те дълго плакаха с висок глас. Плака с тях и Давид за неразумния си син Амнон.

А Авесалом побягна от дома си и отиде при гесурския цар Талмай, при когото живя цели три години.

Цар Давид прежали бързо сина си Амнон, който наистина бе извършил гнусна постъпка и с това заслужил смъртта си, но за избягалия Авесалом жалеше всеки Божи ден.