Жечка Горчева
Големият грях на цар Давид

Цар Давид успя да порази филистимците, а моавците му станаха слуги и плащаха данък. Той победи и совския цар Ададезер като му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци. Когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар, Давид порази и от тях двадесет и две хиляди мъже. Тогава победителят постави гарнизони в Сирия и сирийците му станаха слуги и започнаха да плащат данък. От градовете Ветах и Веротай на Ададезера Давид взе много мед. Където и да отидеше царят, Господ го пазеше и му помагаше във всичко. Той придоби голямо име когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта. Давид постави гарнизони в целия Едом и едомците му се подчиниха.

Така Давид царуваше над целия Израил и съдеше всичките си люде като им раздаваше правда. Той постави начело на войската Йоав, синът на Саруин, а Йосафат, синът на Ахилуд, беше летописец. Садок и Ахимелех бяха свещеници, а Сарая — секретар. Давидовите синове бяха придворни началници.

После израилевите мъже се биха с амонците, на които пък помагаха сирийците. Давид събра войските си, премина река Йордан и дойде в Елам. Сирийците побегнаха пред силната войска на цар Давид. Бяха избити четиридесет хиляди конници заедно с военноначалника си Совак.

На следната година Давид прати Йоав да обсади град Рава на амонците, а той остана в Ерусалим, за да си почине. Надвечер се качи на покрива на царската си къща да се полюбува на залеза.

Небесното светило се къпеше в бакърено сияние и пращаше прощалните си червеникави отблясъци към Давидовия град. Красотата на дивната природна картина пълнеше душата на царя с бодро, опияняващо чувство. Кой знае защо залезът не му напомняше за нещо умиращо, а като че ли му вдъхваше сили за живот ведно с някаква радостна тръпка. Давид беше все още силен мъж, доволен от живота си, защото почиташе Бога, изпълняваше неговите повели, редовно правеше жертвоприношения. И Господ беше винаги с него. Бе му помогнал да покори толкова народи, да избегне много беди.

Изведнъж властният поглед на царя се спря на една жена от по-ниските къщи. Тя се къпеше.

— О, Боже! Каква дивна красота! — възкликна Давид, забравил за многото си красиви жени и наложници. — Та тя сякаш е изваяна от най-добрия майстор — ваятел на човешки тела!

Давид бързо слезе от покрива и прати да разпитат за жената. Скоро се установи, че тя се казва Витсавее и че е дъщеря на Елиам и жена на хетееца Урия. Давид прати хора да я вземат и доведат при него.

Жената влезе плахо в покоите на царя и промълви:

— Викал си ме, царю. На какво дължи тази чест слугинята ти Витсавее?

А Давид без да й отговори и без да губи време, бързо я облада — толкова бе силно влечението му към нея.

После я върна у дома й, разплакана за поруганата й чест на войнишка жена. Урия беше на бойното поле, а тя така изведнъж попадна в прегръдките на царя…

След месец-два жената прати хабер на царя, че е непразна. Тогава Давид изпрати пратеник до военачалника си Йоав като му нареждаше да изпроводи веднага при него войника Урия.

Скоро царят посрещна хетееца Урия у дома си с думите:

— Е, как е, войнико? Как са людете ми, успяват ли във войната? Как е господарят ти Йоав?

Урия отговори на въпросите на царя кратко и ясно както подобава на войник.

После Давид му каза:

— Урия, слез сега у дома си! Омий нозете си и виж жена си!

Войникът бързо излезе от къщата на царя, който веднага прати след него голяма част от богатата царска трапеза.

Но Урия не отиде у дома си. Той спа пред вратите на царската къща, заедно със слугите на Давида. Рано сутринта известиха царя за това й той повика Урия.

— Защо не слезе у дома си, войнико? — запита строго той.

— Господният ковчег и мъжете на Израил и Юда прекарват в шатри на стан в открито поле, а аз да ида у дома си, за да ям и пия, и спя с жена си? Заклевам се в твоя и моя живот, царю, че не мога да направя такова нещо! — отговори Урия.

Тогава Давид му каза:

— Постой тук и днес, пък утре ще те изпратя на бойното поле!

Вечерта царят пак покани Урия да яде и пие заедно с него. Напои го много, но Урия пак не слезе при жена си, а спа пред царската къща. Тогава Давид написа писмо на военачалника си Йоав и го прати по Урия. В писмото заповядваше на Йоав да постави Урия там, гдето сражението е най-жестоко, за да бъде убит от враговете.

Върна се Урия в стана на войските горд, че е изпълнил своя дълг на войник като не прие никакви удобства и не спа с жена си. Побърза да предаде писмото на Йоав, нищо неподозирайки за съдържанието му.

На другия ден Йоав поднови атаките срещу обсадения град Рава. Той постави Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже, които се хвърлят в битките, без да жалят живота си. Скоро закипя страшен бой. Израилевите мъже се нахвърляха като тигри към стените на града, а амонците го бранеха смело. Мъжете стреляха по нападателите, а жените хвърляха отгоре сгорещени воденични камъни. Често, често се чуваха предсмъртни стонове и от двете страни. По някое време Йоав нареди на войските си да се оттеглят от стените на Рава. Бе видял, че хетееца Урия вече е убит и смяташе за излишно по-нататъшното кръвопролитие. Изгледите да превземат града бяха незначителни. Амонците бяха решили да го бранят до последна капка кръв.

После Йоав изпрати човек при царя да го извести за всичко, що се бе случило на бойното поле. Той каза на вестителя:

— Когато разкажеш на царя кое как е станало и че са убити доста наши люде и гневът му пламне, ти му кажи, че е убит и хетееца Урия.

И така вестоносецът пристигна в Ерусалим и докладва на царя:

— Та, значи, ние нападнахме града и неколцина техни храбреци излязоха против нас на полето. Ние ги гонихме чак до портите им, но стрелците им стреляха по нас от стените и убиха доста от слугите ти, царю.

— А защо се доближихте толкова много до стените, а?! — развика се Давид, побеснял от яд.

— Там умря и хетеецът Урия… — добави вестителят, сетил се за заръката на Йоав.

— Предай на Йоав — внезапно омекнал, рече царят — да засили още повече нападението си против града Рава и го съсипе съвсем! Тъй да му речеш на твоя господар Йоав, да заличи от лицето на земята този град!

Вестителят побърза да се върне при началника си и да му предаде заповедта на царя. А Витсавее като чу, че мъжът й е умрял, плака много. Когато премина жалейката, Давид я взема у дома си за жена. И тя му роди син. Но всичко, което беше направил Давид с Витсавее и нейния нещастен мъж, беше грях, голям грях пред Господа.

И Бог не закъсня да прати пророк Натан при Давида. Влезе пророкът в кедровата къща на царя и започна да разказва:

— Живееха в един град двама братя. Единият беше много богат, а другият — сиромах. Богатият имаше много овце и говеда, а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агънце, което растеше заедно с чадата му. Човекът много го обичаше — даваше му от залъка си, поеше го от чашата си, а то лежеше на пазухата му. Агънцето му беше като дъщеря. Но, не щеш ли, веднъж един пътник дойде на гости у богатия брат. На богаташа му се досвидя да вземе от многото си овце и говеда да нагости пътника, та взе агънцето на сиромаха и го закла.

Като чу този разказ, Давид страшно се ядоса и каза:

— В името на живия Бог, човекът, който е сторил това, заслужава смърт! Трябва и да плати за агнето четверократно, защото е сторил грозно дело.

Тогава Натан каза на Давида:

— Ти си този човек! Господ казва така: „Аз те помазах за цар над Израил и Юда. Защо презря ти словото на Господа и стори зло пред очите му? Защо уби с меча на амонците хетееца Урия и взе за жена неговата жена? Затуй в твоя дом ще повдигна против тебе големи злини.“

Давид каза на Натана смирено:

— Съгреших Господу, много съгреших. А сега що да сторя?

А Натан му отвърна:

— Господ отстрани греха ти. Няма да умреш, но знай, че чрез това дело ти си дал повод на Господните врагове да хулят против него. Затова детето, което ти се е родило от Уриевата жена, непременно ще умре.

След тези думи пророкът напусна Давидовия дом, а детето на Витсавее се разболя.

Цар Давид се моли Богу горещо за детето. Дни наред стоя коленичил на земята, не вкусил хляб. Дойдоха старейшините на дома му да го молят да стане от земята и да хапне нещо, но той отказваше. На седмия ден детето умря. Всички се страхуваха да му съобщят грозната вест, но той сам разбра и стана от земята. Изми се и се помаза, смени дрехите си и влезе в Господния дом, та се поклони. После се върна у дома си и се нахрани. Дочул, че слугите му нещо шушукат, той каза:

— Защо се чудите, че сега съм спокоен и се храня? Докато детето беше живо, аз постих и плаках, защото мислех, че все пак Бог може да ми покаже милост и да го остави живо. Но сега то умря и аз да постя и да плача не ще го върна на този свят. Някога аз ще ида при него, но то няма да се върне при мен.

Слугите поразмислиха и се съгласиха, че царят е прав — детето няма да оживее, колкото и да го оплакват.

След това Давид влезе при жена си Витсавее, утеши я в голямата й скръб и я облада. Изминаха девет месеца и тя пак роди син, когото нарече СОЛОМОН. И Бог възлюби този син и прати пророк Натан да го нарече „Едидия“, което значи „любезен Господу“.