Жечка Горчева
Първият цар на Израил

Господният пророк Самуил остаря и му стана трудно да съди людете, та затова постави синовете си Иоил и Авия за съдии. Те съдеха във Вир-савее, но се отклониха много от бащините си пътища. Започнаха да вземат подкупи и всякак да извращават правосъдието. Хората започнаха да роптаят против тях.

Тогава израилевите старейшини се събраха и дойдоха в Рама при Самуил като му казаха:

— Ти, Самуиле, вече остаря, а синовете ти не ходят в Господните пътища, затова те молим постави цар, който да ни съди. Всички народи си имат царе, защо и ние да нямаме?

Изслуша ги Самуил с голяма болка в сърцето и дълго се моли на Господа, смятайки за голям грях искането на старейшините. Та нали самият Бог беше техният цар, техният водач? Една нощ Господ се яви на своя пророк и му каза:

— Самуиле, послушай гласа на хората, но им разкажи как ще постъпва с тях царят!

Събра престарелият Самуил людете, които искаха цар и им предаде Господните думи като каза:

— Хора израилеви, искам да знаете, че царят, който се възцари над вас, ще взема синовете ви и ще ги впряга в колесниците си като коне. Ще ги назначава петдесятници и хилядници. Ще ги кара да работят земята му, да коват оръжията му и да се бият с тях. Ще взема дъщерите ви и ще ги прави свои слугини и любовници. Ще заграбва по-хубавите ви ниви и лозя. Ще взема десятък от посевите ви, от добитъка ви. Вие ще му бъдете слуги. Ще дойде ден, когато ще викате против царя, когото сте избрали, но Бог няма да ви чуе!

Но хората не искаха да слушат Самуила и рекоха:

— Нека има цар над нас! Нека бъдем и ние като другите народи — цар да ни съди и да ни предвожда в боевете!

Самуил изслуша всичките им думи и каза:

— А сега всички си идете в домовете!

Във Вениаминовото племе живееше човек на име Кис. Той имаше син Саул, който бе много красив на лице, строен и висок като топола. Беше и много работлив, та Кис се гордееше с него.

Случи се веднъж така, че се загубиха две ослици на Кис. Той извика сина си Саул и му нареди:

— Вземи един от слугите и иди да търсиш ослиците! Без тях да не се връщаш!

Много път извървяха двамата млади мъже. Минаха през Ефремовата земя, през земите на Салиса и Саалим, но не откриха ослиците. Когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата си, че е време да се връщат, защото баща му навярно вече се безпокои повече за тях, отколкото за ослиците. Но слугата му рече:

— В този град има божий човек, който е на голяма почит. Всичко, което той казва, непременно се сбъдва. Нека да идем при него! Може да ни каже нещо за изгубените ослици.

Саул се съгласи и те тръгнаха да дирят Божия човек или както го наричаха още „гледача“. В началото на града минаха покрай един извор. Там две хубави девойки си наливаха вода и високо се смееха. Саул ги попита:

— Хей, моми хубави, кажете къде можем да намерим гледача?

Момичетата му отвърнаха, продължавайки да се смеят:

— От това по-лесно няма, красавецо. Гледачът по това време сигурно ще тръгне за жертвоприношението. Хората не ядат от жертвата, докато той не я благослови. Качете се горе на хълма и ще го намерите.

Тъкмо тръгнаха двамата мъже и Божият човек се зададе насреща им. А Господ бе казал на Самуил предния ден, че ще му изпрати човек от Вениаминовата земя, когото да помаже за цар над людете. Бог го бе благословил той да избави израилтяните от наглите филистимци.

Саул се приближи до Самуил и помоли:

— Човече, покажи ми, моля те, къщата на гледача!

А Самуил в отговор му каза:

— Аз съм гледачът, когото търсиш. Изкачи се с мен, за да ядеш от жертвата, а утре ще те изпратя и всичко ще ти кажа. А за ослиците, които се загубиха преди три дни, не се безпокой. Те вече се намериха, но погледите на израилтяните са обърнати към дома на баща ти, по-точно към тебе, момко.

Саул остана учуден от думите на Самуил и рече:

— Но аз съм от най-малкото израилево племе — Вениаминовото, от най-малкото семейство в племето и недоумявам какво могат да искат от мене хората.

Вместо да отговори Самуил го въведе в гостната стая и го сложи на първото място сред поканените. Скоро готвачът му донесе най-големия къс месо от жертвата. После Самуил го покани у дома си да нощува.

На другия ден виделината едва що се бе преборила с мрака, когато домакинът и гостите скочиха на крака и се качиха на къщния покрив да се поразговорят и да посрещнат изгрева на небесното светило.

После Самуил тръгна да изпрати Саул и слугата му по обратния път за дома им. Саул продължаваше да недоумява що за отношение има към него Божият пророк. Притесняваше се за това, че не заслужава такова внимание.

Като слязоха към градските порти, Самуил каза на Саул да помоли слугата си да тръгне напред, а те да останат за малко насаме. Едва дочакал слугата да отмине, Самуил изля един съд с миро на главата на Саул с думите:

— Сине, Господ те помаза за цар над израилтяните.

Саул занемя. Той недоумяваше как и защо Бог бе избрал него за цар над людете. Та нали до сега те нямаха цар, нали сам бог съдеше човеците чрез избраните от Него пророци? А и какъв ли цар ще излезе от него?!

— Дано Бог вложи в сърцето ми всичко, що трябва да правя като цар — промълви тихо младежът и закрачи към дома си с натежала стъпка.

Наскоро след това Самуил събра мъжете в Масфа и им рече:

— Люде Божии, застанете според племената и според хилядите си и ме чуйте! Ето що ми каза Израилевия Бог: Аз изведох Израиля от Египет и ви избавих от ръката на всички насилници, които ви притесняваха, а вие днес ме отхвърляте като искате да сложа цар над вас. И ето — реших да изпълня молбата ви — ще имате цар!

След това Самуил посочи Саул, който беше по-висок и по-красив от всички мъже и каза:

— Бог избра Саул за първи цар на Израил. Погледнете го! Няма подобен на него между всички люде! Съветвам ви да му се подчинявате във всичко!

Тогава всички извикаха в един глас:

— Да живее цар Саул!

После Самуил съобщи как ще се управлява първото царство и като го написа в книга, положи я пред своя Бог.

Така бе избран първият цар на Божия народ.