Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
1,5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
mrumenov (2013)
Източник
От автора

Книгата е изпратена от автора.

 

Издание:

Жечка Горчева. Давид и Голиат. Библейски разкази

Редактор: Радослав Димитров

Технически редактор: Радослав Райчев

Художник на корицата: Велко Велков

Илюстрации из Библия от Кенет Н. Тейлър

Формат 60х84/16

Печатни коли 6,5

Дадена за набор: август 1993 г.

Излязла от печат: октомври 1993 г.

Издателство „ВЕСТА“ — В. Търново

Електронен набор и странирано КФ „Полиграф-принт“ — Разград

Печат и подвързия — ДФ „Абагар“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Умряха Йосиф и цялото му поколение в Египет, но потомците им се наплодиха толкова много, че изпълниха цялата страна. Колкото повече ги измъчваха с тежък труд, толкова повече се размножаваха. Фараонът започна да се страхува да не би да станат по-силни от египтяните и нареди да се убива всяко родило се мъжко еврейско дете.

По това време в Левиевия дом се роди едно здраво момченце. То беше толкова красиво, че майка му не позволи да го убият. Успя да го крие три месеца, а после го постави в малко ковчеже, което намаза със смола и катран и положи в тръстиките на брега на реката. Сестричката на детето стоеше надалече и гледаше какво ще се случи.

След известно време към реката се приближи фараоновата дъщеря със слугините си. Когато започнаха да се събличат в тръстиките, момичетата чуха детски плач. Фараоновата дъщеря първа забеляза малкото красиво ковчеже и бързо се озова при него. Когато го отвори, тя видя хубавото еврейско дете, което й се усмихна сладко и размаха малките си пухкави ръчички като за поздрав. Девойката го взе на ръце, притисна го до гърдите си с умиление и каза, че ще го отгледа.

Скритата сестричка на детето бързо притича до фараоновата дъщеря и попита да потърси ли дойка. Когато девойката й разреши това, тя бързо доведе за дойка майката на момченцето.

Когато детето поотрасна, дойката го донесе на фараоновата дъщеря, която го осинови и нарече „Мойсей“, което значи „Извлечен от водата“.

В двореца момчето бързо се превърна в строен, силен и хубав момък. Той започна да се интересува от съдбата на своите събратя и да вижда теглото им в чуждата земя.

Веднъж като се разхождаше, видя как един египтянин бие жестоко един евреин. Кръвта на младежа кипна и той като се поогледа насам, натам, уби египтянина и го скри в пясъка.

Наскоро обаче тази случка се разчу и Мойсей трябваше да бяга далече от фараона. Той се засели в мадиамската земя, където след време се ожени за Сепфора, дъщеря на жреца.

Пасеше Мойсей овцете на тъста си, Мадиамския жрец, когато му се яви ангел Господен в огнен пламък сред една къпина. Мъжът загледа учуден това странно явление — огънят гореше, а къпината не изгаряше. От огъня се чу глас:

— Мойсее, не се приближавай до тук! Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

Мойсей страшно се изплаши и закри лицето си с ръце. Гласът от къпината продължи:

— Не се бой! Аз съм Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов. Видях страданията на людете Ми в Египет, чух жалните им стенания и реших да ги избавя. Ще ги заведа в земя богата и добра, в земя, където текат мляко и мед. Ще ги заселя в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и авусейците. За водачи на людете Ми в този дълъг и тежък поход избрах тебе, Мойсее, и брат ти Аарон. Винаги ще ви казвам какво да правите и ще ви закрилям. Нека Аарон говори на хората и на фараона. Той ще бъде на тебе като уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бог.

И така двамата, Мойсей и Аарон, ходиха няколко пъти при фараона да го молят да пусне людете им да отидат на тридневен поход в пустинята, за да принесат жертва на своя Бог, но… напразно. Владетелят на Египет не само че не позволи това, ами започна още повече да измъчва израилтяните и да ги товари с повече работа. Няколкократно Бог поразява Египет със Своите чудеса докато накрая през една нощ умъртви всяко първородно на египтяните — от първородното на фараона до първородното на последния му слуга и всяко първородно на добитъка им. Настана страшна скръб по цялата египетска земя. Нямаше дом без мъртвец. Тогава фараонът извика Мойсей и Аарон и им каза:

— Излезте всички евреи от земите ми и идете да послужите на вашия Бог! Подкарайте и стадата си както искахте! Помолете се и за мен и за моя народ, та дано да отмахне язвите си от нас.

Вдигнаха се най-после всички израилтяни заедно със стадата си. Вземаха и тестото си преди да е вкиснало, като носеха на раменете си нощвите. Жените бяха поискали от съседките си египтянки най-различни сребърни и златни накити, хубави дрехи за Божия празник, та ги понесоха и тях със себе си. Тръгнаха на път шестстотин хиляди израилтяни освен жените и децата. С тях заедно излязоха и други племена, живеещи в Египет. Божиите люде бяха живяли там като пришълци цели четиристотин и тридесет години.

Тогава Мойсей се обърна към хората с думите:

— Помнете този ден от месец Авив, в който излязохме от страната на робството си, защото Бог ни изведе от нея!

Когато фараонът пусна людете от земята си, Бог не ги поведе по правия път, който минаваше през филистимската земя, защото там се водеше война. Той ги поведе по околния път през пустинята към Червено море.

Мойсей не забрави да вземе костите на Йосифа, който приживе бе казал: „Бог непременно ще ви посети и избави от египтяниите, но моля ви, когато си тръгнете от тук, вземете костите ми със себе си“.

Бог водеше людете Си през пустинята, като вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да ги оправя в пътищата, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Мойсей разположи хората на стан, близо до морето.

Когато фараонът разбра, че израилтяните са побегнали завинаги от неговата страна, а не са отишли на празника на своя Бог, люто се разсърди и се завайка:

— Какво сторихме ние? Защо пуснахме тези хора да си отидат? Кой ще ни работи сега?

После нареди да впрегнат колесниците и да се съберат войниците. Конниците, колесниците и цялата войска на фараона хукна след бежанците. Настигна ги в техния стан до морето пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

Като забелязаха преследвачите си, израилтяните започнаха да викат на своя водач Мойсей:

— Защо ни изведе из Египет? Нямаше ли гробища за нас там, ами дойдохме да умрем в пустинята? По-добре беше да работим и живеем като роби, отколкото да измрем тук като свободни!

Силна беше вярата на Мойсей в Бога, затова им рече кротко:

— Не бойте се, люде Божии! Господ днес ще извърши за вас избавление. Той сам ще воюва, а вие ще си останете мирни.

Тогава ангелът Божий, който вървеше пред евреите, се вдигна и отиде след тях така, че египтяните не можаха да ги приближат. А Мойсей вдигна жезъла си и простря ръка над морето. И стана чудо. Господ направи така, че цяла нощ духа силен източен вятър, който пресуши една ивица сред морето. Учудени и благодарни, израилтяните бързо хукнаха по този Божий път.

Гледката беше изумителна. От двете страни на този тъй чудноват път бушуваха страшните водачи на Червено море, а людете ходеха по сухо. Те бързаха и не смееха да погледнат ни наляво, ни надясно.

Египтяните, едва съвзели се от голямото изумление, бързо се втурнаха след бежанците. Конници, колесници и пешаци — всичко се сля в едно и се затъркаля по тесния път през морето. Но Бог каза на Мойсея:

— Простри пак ръката си с жезъла над морето, за да се върнат водите му и да залеят египтяните!

Водите бързо заеха старото си място и хванаха в хладната си жестока прегръдка цялата фараонова войска, която беше влязла сред морето. Чуваха се страшни писъци чак до небето, но Бог не се смили над египтяните, а ги издави до един. Скоро се затъркаляха труповете им по морския бряг. Така в онзи страшен и велик ден Бог избави израилтяните от ръката на поробителите им и те повярваха в Него и в слугата му Мойсей.

Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тъпанче и поведе всички жени в песнопения и хороиграния в прослава на Бога. Мойсей и всички мъже също подхванаха песента с думите:

„Ще пея Господу, защото славно възтържествува.

Коня и ездача му хвърли в морето.

Господ е сила моя, песен моя.

И стана ми Спасител.

Той ми е Бог и ще Го прославя,

Бащиния ми Бог, и ще Го възвиша.

Господ е силен Воевател.

Името Му е Иеова.

Колесниците фараонови и войската му хвърли в морето.

Отборните му пълководци потънаха в Червеното море.

Дълбочините ги покриха.

Като камък слязоха в бездните.

Десницата Ти, Господи, се прослави в сила.

Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля…“

После Мойсей вдигна израилтяните от Червеното море и ги поведе през пустинята Сур по дългия и тежък път към обещаната от Бога земя, където текат мляко и мед.

Край