Джаклин Беърд
Господарят на страстта (1)

Първа глава

Париза опитваше да се промъкне през прозореца на банята с краката напред и докато предпазливо търсеше пода, первазът се вряза в корема й.

„По дяволите!“, изруга наум тя, когато усети, че едната й обувка се е намокрила. Ако някога успееше да измъкне крака си от тоалетната чиния, а самата тя да остане невредима след това приключение, щеше да убие приятелката си Мойя!

Париза помисли, че сигурно е болна, след като се съгласи с глупавата идея на Мойя за кражба с взлом в апартамент на третия етаж в Мейфеър! Какво от това, че някой изнудваше Мойя? Тази глупачка е трябвало да има поне капка ум в главата си и да не позира на плажа пред някакъв италианец чисто гола, само с панделка на врата си! Когато в „Таймс“ се появи съобщението за годежа на Мойя със сина на висш съдия, чийто брат бе епископ, италианският мошеник се бе свързал с нея и беше поискал пари, за да не публикува снимките.

Париза почувства, че краката й най-накрая докосват пода и въздъхна с облекчение в тъмнината. Постоя неподвижно, докато очите й привикнаха с мрака, като опитваше да се ориентира. В студеното сиво утро на предишния ден планът изглеждаше съвсем прост. Мойя си бе уредила среща с италианеца тази сутрин в апартамента му, за да преговарят за снимките, и бе успяла да остави прозореца на банята отворен. За щастие той не бе забелязал това, преди да излезе, и тъй като бе управител на едно от най-големите казина в Лондон, нямаше никаква вероятност да си е вкъщи в петък вечерта. До този момент всичко вървеше по план. Париза трябваше само да прекоси коридора, да влезе във всекидневната и там, според Мойя, щеше да намери снимките, заключени в чекмеджето на бюрото — видяла да ги слага там същата сутрин, когато му обещала да плати на следващия ден. Защо тогава сега, в десет вечерта, когато навън бе непрогледен мрак, Париза започваше да изпитва съмнения?

„Все пак апартаментът изглежда съвсем пуст“, каза си тя окуражаващо и когато очите й привикнаха с тъмнината, успя да различи очертанията на врата на по-далечната стена. Направи крачка напред и застина ужасена.

През една полуотворена врата от същата страна на коридора се процеждаше светлина и Париза успя да се закове на място, точно преди да нахълта в тази стая. Изруга наум — долитащите гласове бяха съвсем ясни… Притаи се зад полуотворената врата с разтуптяно от страх сърце. На отсрещната стена имаше огледало и в него видя отражението на мъж. Той беше с гръб към нея, но Париза веднага позна жената, която стоеше с протегнати към него ръце. Това беше Марго Мей, зашеметяващо красивата червенокоса и добре известна с любовните си авантюри кабаретна певица.

— Наистина щях да ти се обадя утре, Марго, но тази вечер имам работа и все още не съм свършил.

— Люк, скъпи, не ми се сърди — прегръщаше го Марго. — Не можех да чакам повече. Толкова отдавна не сме се виждали… Липсваше ми!

Париза почувства как се изчервява. Люк… Вече бе чувала това име… Не можеше да бъде той! Тя трябваше да се махне оттук колкото може по-бързо. Двамата се целуваха и само след минута щяха да се озоват в леглото, до което стояха. Но за нейно учудване мъжът умело се освободи от ръцете, обвити около врата му, и отстъпи назад.

— Не тази вечер, Марго. Казах ти, че съм зает. Ще те изпратя до вас — изрече той студено.

— Но, Люк…

— Не.

Париза почти съжали жената, на чието лице се изписа гняв при арогантния отказ на мъжа, но този гняв бързо бе скрит зад чувствена усмивка.

— Отхвърлена от самия господар на страстта — прошепна дрезгаво тя. — Защо, Люк? Знаеш колко сме добри и двамата, а и много отдавна не сме били заедно…

Париза едва потисна отвращението си. „Господарят на страстта“ — каква глупост! По-скоро бе „майстор на порнографията“. Нима тази жена не разбираше какво нищожество е той?

— Може би, но не сега. Ще се реванширам, обещавам ти. Сега обаче трябва да си тръгваш.

— Това значи ли, че си размислил и ще ме вземеш със себе си в Италия за празненството на майка ти? В края на краищата, ние сме заедно повече от година, скъпи. Една прекрасна година — изрече тя с мъркащ глас.

Париза едва не се задави. Нима тази жена нямаше никаква гордост?

— Нека да се разберем, Марго. Никога няма да те запозная с майка си и ти го знаеш. Историите ти са безбройни и известни на всички — изсмя се той. — Цяла Италия, включително и майка ми, видя снимката, на която танцуваш гола върху масата в най-добрия ресторант в Рим в компанията на един от членовете на правителството.

— Искаш да кажеш, че съм достатъчно добра, за да спиш с мен, но не и да се ожениш за мен! — прекъсна го жената.

— Разсъждавай разумно. Отношенията ни бяха уредени идеално — постави успокоително ръце върху раменете й той. — Не разваляй всичко, като искаш повече. А сега наистина трябва да тръгваш. Всъщност, как разбра къде да ме намериш?

Гласът му заглъхна, докато — за облекчение на Париза, той поведе Марго към вратата на стаята. За момент на Париза й се стори, че познава този глас.

— Вестниците писаха, че си пристигнал, а знаех, че си купил казиното, така че като не те намерих на обичайното място, отидох в казиното и те ми дадоха адреса на…

Париза не успя да чуе нищо повече, но кръвта й закипя от гняв. Мръсникът сигурно бе изнудвал невероятно много жени, за да може да си позволи да купи едно от най-големите казина в Лондон! Чу затварянето на врата, после — на още една и разбра, че са излезли.

Внимателно избърса потните си ръце. Черната леопардова материя на панталона й попи част от влагата. „Измъкнах се почти на косъм“, каза си тя и пое дълбоко въздух, за да успокои лудото биене на сърцето си. После бързо и безшумно излезе от банята.

Вълнението, разтуптяло сърцето й, докато се бе изкачвала по аварийната външна стълба, сега се превърна в страх, граничещ с паника. „Сигурно съм се побъркала“, помисли тя, но решително прекоси антрето, отвори една врата и се озова в тъмна стая.

Не посмя да запали лампата, а извади фенерче от торбичката, закачена на колана й, и го включи. Да, ето го бюрото. Отиде бързо до него и опита първото чекмедже. Беше заключено. Порови отново в торбичката и извади ножче.

Пъхна го в ключалката и го раздвижи. Нищо. А по филмите беше толкова лесно! Започна ядосано да върти ножчето. Чу се рязко щракване и ключалката поддаде.

Готово! Ето ги снимките. Взе ги и бързо ги запрехвърля на светлината на фенерчето. Да, това беше Мойя. Като се има предвид, че в Южна Франция някои хора ходеха на плаж голи, снимките едва ли можеха да се нарекат порнографски, и ако Мойя се омъжваше за друг, едва ли щяха да притеснят някого. Париза се усмихна доволно. Мисията бе изпълнена! Обърна се и се блъсна в някого.

— Хванах те!

Преди да успее да извика, силна мускулеста ръка стисна китката й и я повали на пода. Нападателят й се строполи върху нея и я остави без дъх. Почувства силния одеколон на мъжа. За момент бе зашеметена и не направи опит дори да помръдне. Осъзна, че лежи по гръб на пода, а мъжът, който седеше върху нея, тежеше сякаш тон. Ръцете й бяха извити над главата и приковани към пода, а непознатият замахна да я удари.

— Пусни ме, грубиянин такъв! — изкрещя накрая тя. — Иначе ще извикам полиция!

Беше така ядосана, че изобщо не осъзнаваше колко смешни са думите й, а и останала без дъх, не можеше да се бори. Все пак опита да се измъкне изпод тялото, което я притискаше.

Ръката, която според нея бе замахнала да я удари, свали шапката от главата й. Една длан повдигна брадичката й и платиненорусата й коса се разпиля като водопад.

— Я да видим коя си…

„Звучи като лош актьор от порнографски филм“, помисли Париза, но загуби чувството си за хумор, внезапно осъзнавайки ужасното положение, в което се намираше. Бедрата му притискаха талията й. Той се бе навел над нея, като с другата си ръка здраво стискаше нежните й китки. Беше безпомощна. Усети топлия му дъх и на светлината на фенерчето, което лежеше на пода, за първи път видя лицето му.

— Ти! — извика Париза. — Трябваше да се досетя!

Изглеждаше малко по-възрастен, отколкото при последната им среща, но не можеше да сбърка гъстите черни вежди, волевата брадичка и суровите черни очи.

— Господи! Париза!

Гледаше омагьосано как красивото му лице се приближава към нейното. Устните му се впиха в нейните. Той я целуваше с гневна страст — не беше целувка, а наказание. Зави й се свят и ако веднага не си поемеше дъх, щеше да загуби съзнание!

Внезапно я ослепи ярката светлина на кристалния полилей. Мъжът вдигна глава, но не я пусна. Париза замаяно изви глава и видя два крака в елегантни обувки и изящни женски глезени.

— Не можеше ли да почакаш, докато стигнеш до спалнята, Люк?

— Тина! Най-после си тук!

— Очевидно в неподходящ момент. — Лекият смях бе последван от вик на изненада: — За бога! Париза Белмонт, след толкова време! Не знаех, че сте продължили да се виждате, но много се радвам. Винаги съм смятала, че сте чудесна двойка.

От мястото си на пода Париза погледна нагоре към усмихнатата Тина Франко, с която за кратко време бе ходила в едно училище, и прошепна учтиво:

— Добър вечер, Тина.

Наистина ли бе изрекла тези думи? Каква глупачка! Това беше прекалено, съвсем като във фарс!

— Пусни ме да стана — прошепна гневно Париза. Страните й бяха поруменели от неудобство.

Сякаш едва сега, осъзнавайки интимната им близост, той скочи на крака. Помогна й да се изправи, като стоеше с гръб към новодошлата. Обърна се към Тина, без да пуска ръката на Париза:

— Извинявай, братовчедке, но беше обещала да минеш по-рано.

— Двамата с Джино решихме първо да вечеряме, защото не знаехме дали има ресторант близо до апартамента ти. Той ме чака долу в таксито. Тази вечер летим за Италия. Ето всички документи, които искаше — подаде му тя едно куфарче и се обърна към Париза: — Трябва да тръгвам. Радвам се, че те видях и съжалявам, задето не можем да си побъбрим, но трябва непременно да дойдеш на тържеството във вторник. Майката на Люк ще се радва да се запознае с теб. Чао! — И изчезна.

Настъпилата тишина беше потискаща. Париза опита да се освободи от ръката на Люк, но без да проговори, той я стисна по-здраво, отведе я до един диван и я побутна да седне.

— Седни!

Не можеше да не се подчини. Нервно разтърка схванатите си пръсти. Ако дори за миг бе подозирала, че мъжът, за когото говореше Мойя, е Лука ди Маги — за приятелите си просто Люк — щеше да избяга на километри оттук! Бе го срещнала веднъж, когато беше на четиринадесет години, и се бе надявала това да е за последен път.

— И така, Париза Белмонт… Или може би трябва да кажа лейди Париза Хардкорт-Белмонт? Срещаме се отново и очевидно времето не те е научило да бъдеш по-предпазлива. Можеш ли да ми обясниш какво правиш в този апартамент, маскирана като крадец? — Бе се надвесил над нея и за първи път тази вечер тя успя да го огледа добре. Докато се взираше в него, я обзе чувство на безпомощност. Той беше едър и силен мъж, при това — страшно ядосан. — Ако една чаровна жена като теб има нужда от пари, би могла да опита най-старата професия, преди да изпадне до положението на крадла — продължи цинично и се взря в нея така, сякаш я разсъбличаше с поглед.

Париза преглътна нервно. Снимките бяха пръснати на килима, където ги бе изпуснала. Това й напомни защо се забърка в тази каша и мрачна решителност й даде сили. Вдигна глава и се вгледа в суровото лице на противника си.

— Не аз съм тръгнала да крада пари. Това е твоя специалност, Люк. Но си сгрешил, като се опитваш да изнудваш Мойя. Тя ми е приятелка! — Дори не опитваше да прикрие презрението си. Не тя, а този мъж нарушаваше закона! — А колкото до влизането с взлом…

— Оставих вратата отворена за момент — изрече той тихо, сякаш говореше на себе си и за момент Париза долови удивление в черните му очи, докато той оглеждаше стаята. — Ето как си влязла… — Приближи се до бюрото, отвори чекмеджето и тогава забеляза снимките на пода.

Тя не му каза, че се лъже за начина, по който проникна в апартамента му. Не беше нужно да разбира, че го е видяла с любовницата му. Гледаше го как прехвърля снимките и ги прибира в един плик. Чувствените му устни се извиха в усмивка.

— Дошла си за тях, нали?

Много добре знаеше, че е дошла за тях!

— Разбира се — приближи се тя до него. — И забрави за изнудването си!

Париза хвана единия край на плика, но Люк бързо сграбчи и стисна китката й.

— Не бързай, Париза. Според тебе аз изнудвам приятелката ти и ти решаваш да проникнеш в апартамента ми и да откраднеш компрометиращите я снимки. Правилно ли съм те разбрал?

— Не се прави на невинен пред мен, Люк ди Маги! Зная всичко за мръсната ти игра. Изнудваш беззащитни жени, за да допълниш доходите си от казиното! — изсмя се тя.

— Знаеш за казиното?!

Какво ставаше с него? Наистина ли мислеше, че може да я заблуди с тези въпроси?

— Или ми дай снимките, или ще извикам полиция! — блъфира тя.

Докосването на ръката му и близостта на тялото имаха много странен ефект върху изопнатите й нерви. Тя трябваше да се махне оттук колкото може по-бързо! Освен всичко останало, нямаше голямо доверие на Мойя, която би трябвало да я чака долу в колата. Но не беше нужно много приятелката й да се паникьоса и да изчезне, ако Париза се забавеше още.

Гласът на Люк наруши тишината:

— Полицията ли, Париза? Изненадваш ме. Смятах те за по-умна.

— Изнудването се наказва от закона.

— Скъпа Париза, докато полицията дойде, аз ще съм изгорил снимките и пазителите на закона ще открият само една млада жена, маскирана като крадец…

Погледът му се плъзна по тялото й и устните му се извиха в чувствена усмивка, когато очите му се задържаха върху гърдите й.

Внезапно тя осъзна на какво прилича. Черната материя на дрехата й и черният клин с шарка на леопард прилепваха по всяка гънка на тялото й като втора кожа. Скръсти ръце пред гърдите си, сякаш да ги прикрие и замълча. Не можеше да измисли какво да каже. Ако той изгореше снимките, проблемът на Мойя се решаваше, но щяха да започнат нейните неприятности…

— Да, скъпа. Ще видят теб, ножа ти и разбитото ми бюро. А като добавя и малко пари, мисля, че ще ти се наложи да излежиш доста сурова присъда. Но аз съм готов да сключа сделка с теб. Ако се съгласиш, приятелката ти ще си получи снимките и негативите, като гарантирам пълна дискретност.

Не можеше да му вярва, но трябваше поне да го изслуша.

— Каква е сделката? — попита с много по-голяма увереност, отколкото изпитваше в действителност.

Той небрежно прекоси стаята и като прибра снимките в махагонов шкаф, взе от подноса, поставен върху него, бутилка уиски и си сипа в една кристална чаша.

— Пийни с мен и ще ти обясня. Уиски или бренди? Изглеждаш малко уплашена.

„Уплашена“ бе меко казано, но не можеше и дума да става да приеме поканата му.

— За мен нищо, благодаря. Продължавай, Люк.

— Колко си нетърпелива! — изрече той иронично, прекоси стаята с няколко крачки и се разположи на фотьойла срещу нея. Отпи от кехлибарената течност, като внимателно наблюдаваше и преценяваше Париза. — Да… — промърмори сякаш на себе си, а после продължи: — Много е просто, Париза. Както спомена Тина, която така грубо ни прекъсна, аз трябва да отида на празненството за рождения ден на майка ми във вторник…

— Изненадана съм, че имаш майка — прекъсна го тя.

— Не е особено изискано от твоя страна, Париза…

— Добре де, продължавай!

— Майка ми е на седемдесет и за съжаление не е в особено добро здраве, а най-голямото й желание е да ме види оженен. Аз самият нямам никакво желание за това, но заради нея съм готов да се преструвам и точно тук можеш да помогнеш ти…

Париза го изгледа с подозрение. Думите му никак не й харесваха. Сините й очи се впиха в лицето му. Беше много красив мъж! Гъстата му черна коса падаше на леки вълни над високото чело. Тъмните очи бяха полузатворени и дългите мигли скриваха изражението им. Имаше плътни устни, като горната бе малко по-пълна от долната, брадичката му издаваше силна воля. Типичният римски нос придаваше на иначе изваяните правилни черти на лицето му особен чар.

— Как? — попита тя предпазливо.

— Ще дойдеш в Италия и за няколко дни ще се представяш за моя годеница, а приятелката ти ще си получи снимките. Мисля, че една английска лейди ще се хареса достатъчно на майка ми за бъдеща снаха. Така мама ще ме остави на мира поне за известно време.

Естествено, Париза разбираше. Любовницата му го бе молила да отиде с него и той грубо бе отказал. Тя самата никога не използваше титлата си, но бе свикнала другите да я назовават, когато искаха да направят впечатление. Можеше ли да изтърпи няколко дни в компанията на един мошеник? Всъщност имаше ли избор?

— Какво точно ще трябва да правя? — Опитваше се да печели време. Люк остави чашата си, стана и се приближи до нея. Париза вдигна глава, притеснена от близостта му. — Да присъствам на едно тържество… — изрече тя, сякаш обмисляше предложението му.

— Да. И да бъдеш мила с мен, да се държиш така, сякаш сме влюбени — провлечено каза той.

Преди да успее да му отговори, я сграбчи в прегръдките си и притисна ръцете й така, че тя не можеше да помръдне… При допира на тялото му всичките й мисли се изпариха.

— Не съм добра актриса — изсъска тя и сви ръце в юмруци с огромното желание да му удари шамар.

— Аз ще те науча — отговори той с насмешка, съзрял гнева в очите й, който очевидно го забавляваше.

— Нахално животно… — започна тя, но Люк я прекъсна с целувка.

Тя се изви рязко, като се мъчеше да се освободи, но устните му продължаваха да се притискат към нейните и гневът й постепенно изчезна. Остана единствено сладостното желание, предизвикано от ласките му.

Чувстваше как тялото му се притиска към гърдите й и как в отговор зърната им се втвърдяват. Чу тих стон — не беше сигурна дали е на Люк, или неин. Топлите му устни оставиха огнена диря надолу по врата й и се спряха върху лудо пулсиращата вена на врата.

Внезапно Люк се отдръпна.

— Това е добре като начало — каза той хладно. — Освен това грешиш, Париза. Ако се съди по целувката, не си загубила нищо от таланта си на актриса…

Тя се втренчи в него с поглед, замъглен от силата на собствените й чувства. Неговата усмивка бе така студена, сякаш последните няколко минути не съществуваха! Париза го презираше, но повече презираше себе си. Да допусне мъж като него да я възбуди бе унизително! Не можеше да отиде с него в Италия. Мойя трябваше да се оправя сама. Париза се страхуваше да продължи да се забърква в тази история. Единственото, което искаше, бе да се измъкне от апартамента и да избяга далеч от Люк.

— Не гледай така изплашено, скъпа, няма да ти се наложи да играеш често.

— Да, добре — отговори тя със завидно спокойствие, като се имаше предвид, че цялата трепереше. Мислите преминаваха през главата й с бясна скорост и тя изведнъж осъзна какво трябва да направи. — Мисля, че сега ще пийна и можем да обсъдим подробностите, но първо трябва да отида до банята.

— Това се казва добро момиче! Знаех, че ще се разберем. В края на краищата, става въпрос за доброто и на двама ни — усмихна се той.

Париза се усмихна пресилено в отговор и почти щеше да направи грешката да тръгне направо към банята. Обърна се и попита с престорена невинност:

— Къде е банята?

— Вратата точно отсреща. Ще ти покажа — поведе я той към коридора, поставил ръка на раменете й, после изрече с кадифен глас, като внимаваше да стои между Париза и външната врата, през която тя можеше да избяга: — Ще отворя шампанското да отпразнуваме сделката.

— Колко мило!

„Ха! Той дори не подозира каква изненада го очаква!“, каза си тя весело.

Само след няколко секунди вече бе в банята, промъкна се през прозореца и се спусна по аварийната стълба. Въздъхна с облекчение, когато видя колата на Мойя, и бързо се качи.

— Тръгвай!

— Взе ли ги? — попита Мойя.

— Не сега, Мойя. Тръгвай!

Гумите изсвистяха и колата полетя…

 

 

Половин час по-късно, настанила се удобно в апартамента на Мойя с чаша бренди в ръка, Париза отпи голяма глътка и започна да се отпуска.

— За бога, Париза, не ме карай да чакам повече! Взе ли снимките?

Париза погледна приятелката си. Мойя имаше кестенява коса, големи кафяви очи и фигура, която можеше да съперничи на Мерилин Монро. Но седнала в очакване срещу нея с тъмните сенки под очите, тя определено имаше съсипан вид.

— Съжалявам, Мойя. Провалихме се.

— Но как? Трябваше само да се качиш и да ги вземеш! Та ти преподаваш гимнастика! — хленчеше тя. — В теб беше последната ми надежда!

— О, да! Влязох. За нещастие, независимо от това, което ти ми каза, в апартамента беше италианецът. Между другото — Париза направи гримаса, — едва ли може да се нарече дребен. Справи се с мен без никакви проблеми.

— О, господи!

— Точно така! Остава ти само да се молиш, скъпа приятелко… — каза Париза направо. — Аз отказвам да направя каквото и да било повече. Била съм луда изобщо да се съглася, а и защо ми каза, че името му е Луиджи? Той се казва Лука ди Маги и ако знаех това, нямаше да се приближа до апартамента и на километър!

— Луиджи, Лука, какво значение има? — прекъсна я развълнувано Мойя. — Още не си ми разказала какво стана…

Париза обясни с няколко изречения, като пропусна да спомене за любовницата.

— … лежах на килима и мислех, че всеки момент ще ме убие, когато влезе онази жена. Помниш ли Тина Франко?

— Странната италианка в училище, чието семейство според нас беше свързано с мафията… Но какво сме седнали да си спомняме за училище, когато животът ми е…

Париза я прекъсна:

— Тя му е братовчедка. Както и да е. Тина ме позна. Изглежда, че майката на Люк има рожден ден следващата седмица и той имаше нахалството да предложи да отида с него в Италия и да се представя за негова годеница! А той в замяна щял да ми даде снимките!

— Трябва да отидеш, Париза, моля те! Цялото ми бъдеще е заложено на карта. Помогни ми! Не мога да понеса да загубя Саймън, а ще стане точно така, ако тези снимки се появят в печата…

— Не, Мойя! Мога да направя много неща за теб, но никъде няма да отида с Лука ди Маги! А и не мога да разбера как си се забъркала с него. Най-добре е да обясниш всичко на Саймън. Той те обича и ще ти прости съществуването на един любовник…

— Любовник ли?! — изпищя Мойя. — Не е вярно! Срещнах го в голяма компания в казиното. Миналото лято отидох в Ница със същите приятели и той беше там. Всички бяхме на плажа и той започна да прави снимки. След като се върнах, излязох с него само веднъж! Аз… Все още съм девствена… — завърши тя с треперещ глас.

— Тогава няма защо да се притесняваш. Кажи всичко на Саймън и забрави за този мошеник…

— Не мога, Париза! Саймън ме боготвори, а и аз го обичам. Ако тези снимки някога се появят във вестниците, край на всичко! Семейството му ще се отрече от мен. Трябва да ми помогнеш! Можеш да го направиш, Париза. Във ваканция си. Обади се на икономката си и й кажи, че ще останеш още малко, защото ще купуваме роклята ти за шаферка на сватбата. Моля те, няма към кого друг да се обърна!

Париза почти се бе поддала на молбите на приятелката си, когато ясно си припомни целувката на Люк. Тя потрепери и се изправи.

— Не, Мойя, съжалявам. Заминавам с първия влак, преди този човек да е успял да ме открие. Той знае къде живееш. Разкажи всичко на Саймън. Или пък се обади в полицията. А сега си лягам.

— Моля те, Париза! Винаги сме си помагали. Помниш ли, когато искаше да отидеш на онзи рок концерт? Измъкна се през прозореца, а аз те покривах, когато ни проверяваха. После стоях до среднощ, за да те вмъкна обратно вътре.

Париза се почувства много виновна, че предава Мойя, но не можеше да обясни страха си от Люк ди Маги, не и без да разкаже за онзи летен ден преди десет години, за който не бе разказвала на никого, дори и на Мойя! Бе накарала Люк да се почувства като глупак, а той не беше от хората, които лесно прощават…

— Съжалявам — промърмори тя и тръгна към вратата.

— Е, добре, щом не можеш. Предполагам, че ще трябва да спя с него, въпреки че само при мисълта за това ми се повдига!

— Какво?! — извика Париза и рязко се обърна към приятелката си.

— Той спомена нещо такова и след като нямаме парите… — Кафявите очи на Мойя гледаха отчаяно. — Ако не ми помогнеш, нямам избор. Не мога да понеса отвращението и презрението на Саймън, ако някога види тези снимки. Моля те, Париза!

— Нека да се наспим, Мойя. Сутрин нещата винаги изглеждат по-розови…