Включено в книгата
Оригинално заглавие
Thunderhead, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19 гласа)
Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
mad71 (2015)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Златото на Кивира

Американска. Първо издание

ИК Бард, София, 2003

Редактор: Радка Бояджиева

Компютърна обработка: Линче Шопова, ИК „Бард“ ООД

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

ISBN: 954–585–449–9


Линкълн Чайлд посвещава тази книга на дъщеря си Вероника и на компанията на деветимата.

Дъглас Престън посвещава тази книга на Стюарт Уудс.

Линкълн Чайлд изказва благодарност на Брус Суонсън, д-р Брай Бенджамин, д-р Ли Сукноу, Ирене Зодерлунд, Мери Елън Микс, Боб Уинкот, Серджо и Мила Непомучено, Джим Къш, Крие Янго, Джим Дженкинс, Марк Мендел, Джулиет Квернланд, Хартли Кларк и Денис Кели за тяхното приятелство и помощта им, техническа или от друг вид. Благодаря и на жена си Лучи за нейната обич и безгранична подкрепа. Особено държа да изразя своята признателност към баба си Нора Кюби. Художничка, писателка, археоложка, независим дух, биографка на разкопвача на Ниневия Остин Хенри Лейърд, тя от съвсем ранна възраст ми вдъхна любов към писането и археологията и е участвала в разкопки на далечни места, като Масада и Камелот, и на близки, като собствения й заден двор в Ню Хампшир. Макар че почина преди десет години в процеса на работа върху „Златото на Кивира“, тя никога не е далеч от мислите ми.

Дъглас Престън изказва благодарност на следните хора: Уолтър Уинингс Нелсън, спътник в ездата из безкрайните пустини, каньони и планини в търсене на Седемте златни града, Лари Бърк, капитан на „Емералд Сън“, домакин на паметната експедиция в езерото Пауъл, Форест фен, който откри своя изчезнал град, фондацията „Котънууд Гълч“ в Ню Мексико и Тим Максуел, директор на Службата за археологически проучвания при Музея на Ню Мексико. Благодаря също на жена си Кристин и своите деца Селен, Алетия и Айзък. Искам още веднъж да благодаря на двама души, на които никога няма да мога да изразя признателността си — майка ми и баща ми Дороти и Джером Престън.

Благодарим също на Рон Блом и Даян Еванс от Лабораторията за реактивно движение на НАСА за помощта им при написването на статията на Дъглас Престън, в която се обяснява употребата на космически радари за локализиране на древни пътища. Извиняваме се за създаването на неприятния и напълно измислен герой Лиланд Уоткинс. В ЛРД не работят и не са работили хора като него и Питър Холройд. Изказваме най-искрена признателност на Фарук Ел-Баз, директор на Центъра за дистанционно сканиране при Бостънския университет за помощта му за отразяване на техническите аспекти при дистанционното сканиране на Земята от космоса. Благодарим и на Юрис Заринс, археолога, който откри изчезналия град Убар в Саудитска Арабия.

Най-искрена благодарност изказваме на Бони Мауър, който неколкократно препрочете ръкописа и ни даде чудесни съвети. Благодарим и на Ерик Симоноф, Лин Несбит и Матю Снайдър за постоянната им помощ, съвети и окуражаване. Специална благодарност на Морт Джанклоу за това, че ни разказа една изненадваща и извънредно трогателна лична история, която има отношение към нашето повествование. И на Клифърд Ървинг за съветите му по ръкописа, както и на Ким Гатон за любезната й подкрепа с някои технически аспекти на скалното катерене. Благодарим на Бетси Мичел, Джейми Ливайн, Джими Франко, Морийн Игън и Лари Кършбаум от „Уорнър“ за това, че ни повярваха. Благодарим и на Деби Елфенбийн.

Бързаме да прибавим, че всички престъпления, извършени в името на антропологията и археологията по страниците на тази книга, са измислени и съществуват единствено във въображението на авторите.