Ран Босилек
Хитроумна Патарана

Дана ерещна Патарана. Позасмя се и подхвана:

— Гано, Гано, Патарано! Стая патка ли остана? Тая сутрин пет откара, а сега една докарваш? А тя толкоз, слабокрака, че автомобила ще чака да се върне с тебе в къщи. Татко ти ще се намръщи и ще викне: „Казвай, дъще, патките къде си дяна, че най-слабата остана?“ Що ще кажеш, Патарано? Татка си ти как ще смаеш?

— Ела с мене, да узнаеш! И стигнаха те във къщи.

Татко й се понамръщи. От вратата я подхвана:

— И туй било патарана? С една патка ли остана?

— С една, татко, други няма. И таз щяха да отнемат. Но ти недей ми се кара!

— Тая сутрин пет откара. Казвай, другите де дяна, че най-слабата остана?

Гана патката прегърна и на татка си отвърна:

— Само тази патка върнах. Другите, защо да лъжа, успях всички да омъжа…

Дана на ума си рече:

„Макар да е патарана, ала умна е хитрана. Виж как почва отдалече!“

Но бащата я попита:

— Е, добре ли ги омъжи, моя щерко дяволита?

— Много добре, мили татко. Нареди се всичко гладко. Задомих ги, както трябва. Първата — за мелничар, малко гърбав, малко стар, ала има цял хамбар кукурузени зърна. Друга стана пък жена на Лисанчо от гората. Вечер с него по луната ще излиза на разходка. Третата пък, мила, кротка, задомих за Котарака. Три години как я чака. Той красив е и е умен и за трима сладкодумен. А четвъртата е вече нависоко, надалече, литна със един Орел, много млад и много смел. Петата назад си връщам, да ми е другарка в къщи. Аз нали съм ти едничка — ще ми е като сестричка. Ох, на кака, пати, пати! Радвай ни се и ти, тате!

— Хитроумна патарана! — рече си засмяна Дана. — Как умее да приказва!

А бащата се усмихна, благодушно проговори:

— Харно си ги настанила. Тупаница ти се пада. Ала няма що да сторя. Ти едничка си на татка. И си умна, и си сладка!