Боян Бойчев
Кошмарно

Пронизвам с два изстрела нищото,

Забивам за дълго двата кинжала,

Осветява ме заревото безсмислено,

Безпощадно светът се търкаля,

Безцветно сграбчва ме времето,

В измамни картини се лутам,

И не спира пулсът напрегнат,

Бие, кошмарно препуска,

Горят светлите тонове,

Заслепяват ярките багри,

Беснеят думите — стонове,

Кошмарите лумват в пожари,

Преследват ме залезни сенки,

Спуска се кървава птица,

Сумракът ме слива със себе си,

И отново потъвам в нищото.

 

април 1999 г.