Боян Бойчев
Ежедневие

Този ден няма ли да свърши,

Окъпан в илюзорна светлина?

Слънчев лъч на две прекършен,

Небето срути се — умря.

Как мъчително се влачат

Помъдрели старци часове.

Дали са дъжд, или пък плачат

Неразпъпилите още цветове?

Очаква утрини горещи

Край мен животът притаен,

Усмивки плахи ме посрещат

И пият пролетния ден.

Само твоята я няма

И аз я търся сред града,

Но срещам цветните реклами

С ненужни никому неща.

Деца лудуват по градините,

Затова навярно ти си там,

А аз се блъскам във витрините,

Срещам своя образ сам.

Неповярвал в пролетни скрижали,

Потъвам в пътя към дома,

Телевизорът ще ме завари

В безсънните прегръдки на нощта.

 

Тази нощ няма ли да свърши?…

 

април 1999 г.