Боян Бойчев
Пролетен ден

Денят е може би обикновен,

В него, мислех, ще си с мен,

Денят е топъл — пролетта

Безгрижна се завръща тя.

 

Един нормален кръговрат,

В един нормално скучен град,

И малко тъжна сивота,

Горчива, властна самота.

 

Отново този вечен дъжд,

Тежък дъжд, сълзи на мъж,

И стъпките заглъхващи полека

По тънката изчезваща пътека.

 

По нея спря на стоп деня,

Една любов, една жена,

Един объркан кръговрат,

И няма пътища назад.

 

Този ден е толкова ранен,

Умира сам и уморен,

Няма смисъл пролетния ден,

Когато ти не си при мен.

 

май 1999 г.