Боян Бойчев
Върни се

Ти си тръгна и защо ли

Светът отново е скован от лед?

Немеят болни голите тополи,

Разхождам се безсмислен и проклет.

Върни се… Стига да речеш.

Не ме залъгвай, че ще те разлюбя,

Ще ме забравиш — не се залъгвай ти,

Аз всеки ден отново ще се влюбвам

И пак за мене ще си мислиш ти.

Дните ми са сиво пепелище,

Небето го закрива самота,

Гасне и последното огнище,

Съхнат и последните цветя —

След тебе не остана нищо.

 

Но пак пулсират думи в утринта:

Върни се… Стига да поискаш.

 

февруари 1999 г.