Боян Бойчев
Светлина

В самотата на моята стая

Четири крушки горят,

Четири лампи осветяват

Улиците на моя живот.

Една изгоря. Три остават.

Две. Една. И краят…

Всичко чезне в тъмнина.

Във живота няма кой

Да сменя изгорели лампи,

Несменяеми са. Тъна в тишина.

Оставам сам в тишината,

В огледало болно отразена

Мъждука бледата луна.

По стъкла от чувства наранена

Пристъпя босата душа.

Оглеждам се. Две дула,

Две цеви са очите,

Паднаха в тях звезди

Убити. Угаснаха звездите

И се превърнаха за миг

Във черни камъни. А ти…

Ти някъде стоиш,

Ти гледаш и мълчиш

И търсиш по небето,

Където лампите не светят

Светлината на негаснещи очи.

 

март 1999 г.