Боян Бойчев
Обич

Утре ще паднат от лицата маските,

Ще се стопи еуфорията в дните делнични,

Ще загрубеят, ще станат механични ласките

И целувките ще изстинат от само себе си.

 

Ти ще седиш пред кафето студено,

Ти ще усетиш, че си безпомощно сама,

В чашата очите ми тъмни са отразени,

Добротата им е удавена в самота.

 

И все по-често ще ме очакваш

В нощи студени,

Безсънна, все по-често ще си

Мислиш за мене,

Ще излизаш на балкона,

Птиците бели

Ще очакваш да кажат

Моето тихо: Ели!…

 

Аз ще ходя навсякъде сам, ужасно сам,

Стиснал от болка ръце в джобовете,

Ще се стряска от мен времето потревожено,

Ще ме има ли само там, аз не знам…

 

Или ще ме откриеш на брега на морето

Да търся в далечината нашия остров

Светъл.

Ще ме мами, ще ме вика, пътя го знам,

Но по този път никой не е стигнал

Сам.

Колко е трудна нахалната истина…

 

В този свят студен, безлюден и ням

Ще бродя, ще живея толкова сам,

Ще сочат с пръст хората,

Ще души все по-често умората,

Ще останеш само ти в мислите,

В сърцето само ти, обичаната.

 

Ти отново, ти винаги се нуждаеш от

Моята обич,

Ще очакваш стъпките ми забързани

Непрекъснато,

Ако имаш сили да ме повикаш,

Ще дойда,

Стига да не е вече смъртно

Късно.

Ще те чакам, ще потъвам в очите ти

Слънчеви,

Но когато човек достигне до слънцето,

Може или да се слее с него

В един миг,

Или от слънчева обич

Да изгори.

 

1 февруари 1999 г.