Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Издание:

Боян Бойчев. Остров Баунти

Българска. Първо издание

Редактор: Лъчезар Еленков

Художник: Олга Паскалева

Издателство „Български писател“, София, 1999

ISBN: 954-443-354-6


Там далеч, далеч сред морето,

Където ветровете млъкват в захлас,

Има загадъчно скрит от небето

Малък, незнаен остров за нас.

 

До острова друг не може да стегне,

Риби-стражи ще го отклонят,

Късче земя, толкова свидно,

Нашият остров един на света.

 

Там небето е тюркоазеносиньо,

Слънцето гали със златни лъчи,

Гонят се и се настигат сапфирени

И на брега уморени заспиват вълни.

 

Чайките бели, безметежни и волни,

Стремително порят небесната вис,

А под тях, облечени в сребърни брони,

Рибки се стрелват в порив лъчист.

 

Неземен е сякаш малкия остров,

Навлякъл риза на пъстри цветя,

Палмите две по две се докосват

И се целуват смарагдовите листа.

 

Ние с теб вървим ръка в ръка,

Прегърнати под погледите на кипариси

И оставяме следа до следа по брега,

Сляли в едно и чувства, и мисли.

 

Ако поискаш за миг да останеш сама,

Ще приседна наблизо и ще те гледам,

В очите ти как се отразява деня,

В очите ти слънчеви и ненагледни.

 

Вятърът укротен се е скрил в косите,

Слънцето е посипало раменете със злато,

Хиляди перли оставят вълните

И покорени лягат в краката ти.

 

Аз те гледам — най-красивата и желана,

В хамака как се люлееш насреща,

Мълчаливо ще взема твоите длани

И ще ги скрия с устните си горещи.

 

Птиците от дървета-естради ни пеят,

В хор им пригласят тихо листата,

Само скалите се припичат и немеят,

Свикнали с вечния рай на земята.

 

А вечер седим на брега и ни викат

Звезди из просторите необятни,

Но ние им махаме само, усмихнати,

Нали си имаме острова наш на земята!

 

Нас ни гали закачливия зефир,

А бризът ту пристига, ту се скита,

И разнася неуморен по всемира

Двете думички: Обичам те!

 

До острова ще стигнем дори през урагани,

Път да не открием — ще направим път,

Ако трябва — ще летим над океани,

Там, където само птиците летят.

 

Умориш ли се — на ръце аз ще те нося,

Ако нямаш сили — сили ще ти дам,

Ако ожаднееш — с дъжда ще те докосна,

Но двама острова ще стигнем, знам.

 

Защото далеч, далеч сред морето,

Където ветровете млъкват в захлас,

Има загадъчно скрит от небето

Остров, Баунти наречен от нас.

 

8–10 януари 1999 г.

Край