Лъчезар Еленков
Предговор

Поезията не се „продава“, нито се „купува“. За нея не се и говори. Само понякога от амвона на българската литературна черква някои изричат думи от нейно име и ги заплащат с цената на живота си. В повечето случаи на тържището, наречено живот, поезията е премълчавана или обругавана.

Какво е тя? Магия? Проклятие? Бъдеще? Ерест? Настояще? Опиянение? Минало? Презрение? Оптимизъм? Отчаяние? Раждане? Смърт?…

Христо Ботев не говори и не пише за поезията. И не случайно никой не може да разтълкува стихотворенията му, въпреки че са правени подобни опити, и то от талантливи творци. Само няколко от българските словесни мъже погледнаха на света през очите на Ботев (макар и за кратко) и оставиха поетическа следа, близка до неговата. Иван Вазов, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров, Александър Вутимски… Дали ще се попълни кохортата!? И кога? Къде е този поет? Край нас ли е? Или предстои да се роди!?

Този текст не е предговор към стихосбирката на младия поет Боян Бойчев. Това е емоционална и неочаквана изповед. Поднасям я, за да предизвикам съдбата. Навярно е наивно това усещане, но вярвам в него.

Все повече и повече се отдалечаваме от поезията. Превръщаме я в литература. В забава. В тщеславие. В професия. В порцеланова усмивка. В амбиция. В самооправдание. Именно това искам да не се случи с Боян Бойчев, доколкото е възможно. И не само с него!

Вярвам! Някой ще разбие с юмрук натрупаната пихтия от блудкави словеса и представи за поезията. Дали ще е щастлив? Едва ли! Ще бъде презрян! Разпнат! После ще го възвеличаят! Но няма да е същото… Истината за поезията винаги ще е в самата нея. Необяснима. Неразгадана. И не може да бъде нищо друго.

Поетът гледа отвътре навън. Светът влиза в него отвън навътре. Помъчих се да погледна света през перископа на Боян Бойчев. Дали се получи — за да изтълкувам непринудено стихотворенията му. И дали е необходимо!? Една нощ пътувах в тях. Талантливи са. Допадат ми. Вярвам, че бъдещето няма да ме опровергае.

И на добър път! Още повече че маратонът не е само увлечение, но и философия за Боян Бойчев. Тази стихосбирка е самобитна! А що се отнася до перископа, нека и читателят се помъчи да погледне през него. Няма да съжалява! Увеличителните му стъкла са чисти. Не са замъглени. През тях се открива неочакван хоризонт.