Робин Кук
Непрогледност (1)

Въведение

Кокаинът проникна в лакътната вена на Дънкан Андрюс във вид на плътно малко топче, изстреляно от буталото на спринцовка. Сигналът за химическа опасност отекна незабавно. Голям брой кръвни клетки и плазмени ензими разпознаха молекулите на кокаина — представители на химически съединения, наречени алкалоиди, които се извличат от растения и включват такива физиологически активни вещества като кофеин, морфин, стрихнин и никотин.

В отчаян, но напразен опит да защитят тялото от това внезапно нашествие, плазмените ензими, наречени холестерати, атакуваха кокаина, разбивайки някои от чуждите молекули на физиологически инертни части. Но кокаинът беше взел надмощие. Само за секунди мина през дясната камера на сърцето, обходи белите дробове и продължи нататък из тялото на Дънкан.

Фармакологичното въздействие на наркотика се прояви почти мигновено. Част от кокаиновите молекули нахлуха във венечните артерии, свиха ги и намалиха притока на кръв към сърцето. В същото време кокаинът запрониква в извънклетъчната течност и обля неуморно работещите сърдечни мускулни влакна. Чуждото съединение започна да пречи на движението на натриевите йони през клетъчните мембрани на сърцето, толкова важни за свиването на сърдечния мускул. В резултат проводимостта и ритъмът на свиване спаднаха.

В същото време кокаиновите молекули, проникнали в черепа през сънните артерии, нахлуха в мозъка. Като нож в масло кокаинът прекоси хематоенцефаличната бариера. Проникнал вътре в мозъка, заля беззащитните мозъчни клетки, съсредоточавайки се в местата, наречени синапси, където се свързват нервните клети.

Вътре в синапсите кокаинът започна да проявява най-пагубното си въздействие. По зла ирония на химията част от външната обвивка на кокаиновата молекула бе възприета погрешно от нервните клетки като адреналин, норепинефрин или допамин. Досущ като шперцове молекулите на кокаина се промъкнаха в молекулярните помпи, които абсорбират невротрансмитерите, блокираха ги и ги принудиха внезапно да спрат.

Резултатът бе предсказуем. Тъй като реабсорбирането на невротрансмитерите беше блокирано, стимулиращото им въздействие се запази. Стимулацията пък доведе до освобождаването на още невротрансмитери по една възходяща спирала на самоосъществяваща се възбуда. Нервните клетки, които би трябвало да се върнат в състояние на покой и безметежност, започнаха неистово да се възпламеняват.

Мозъкът се възбуждаше все повече, особено центровете на удоволствието, разположени дълбоко под кората на главния мозък. Тук допаминът беше главният невротрансмитер. С пагубно пристрастие кокаинът блокира допаминовите помпи и концентрацията на допамин нарасна стремително. Невроните, свързани помежду си верижно, в причудлива система, която да осигури оцеляването на индивида, преливаха от възбуда и изпълваха аферентните пътища до кората на главния мозък с възторжени послания.

Но центровете на удоволствието не бяха единствените засегнати части в мозъка на Дънкан, те бяха просто първите. Скоро пролича и по-мрачната страна на кокаиновото нашествие. Малко по малко бяха засегнати и филогенетически по-старите центрове на задния мозък, които координират мускулите и регулират дишането. Активизираха се дори терморегулиращият участък и участъкът на мозъка, контролиращ повръщането.

Така че нищо не беше наред. Посред прилива от импулси на удоволствие се оформяше опасно състояние. На хоризонта се задаваше тъмен облак, предвещаван ужасна нервна буря. Кокаинът бе на път да разкрие истинската си измамна същност: любимец на смъртта, скрит под аурата на привидното удоволствие.