Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Ран Босилек. Гарван грачи

Весели приказки и разкази

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Библиотека „Ян Бибиян“

Хумор • Приключения • Забавно четиво

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.

Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.

Подписана за печат на 15. X. 1972 година.

Излязла от печат на 25. II. 1973 година.

Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.

Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.

Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

София, 1973

История

  1. — Добавяне

Млад неопитен свинар бе подкарал на пазар две свинчета угоени, със опашки закривени. И въжето, що на двете бе завързал о нозете, стискаше с една ръка. Крачи той и сметка прави: догодина, до ще здраве, не свинчета само две — двайсет ще да продаде, свинки едри, все отбрани. Богаташ голям ще стане!

И зарадван от сърце, виква, плясва със ръце. Без да сети, сам въжето той изпуща…

Хукват свинките, летят, волно, радостно грухтят. Облак прах след тях се вдига. Който може, да ги стига!

Спрял се Славчо насред път: — Дий! — колата не вървят. Седнал вътре, сам ги клати.

— Ех, да има кой да прати двенки кончета крилати! — шепне дяволито той… И, о, чудо!

— Чакай! Стой! Що е туй, о, умец мой! Вместо кончета крилати ето свинките познати: както тичат волно двете със въжето на нозете, се заплитат о колата и повличат я лудешки. Тя подскача и трещи. Славчо, клетият, крещи:

— Мамо, тате, оле-ох! Оле, леле, отидох! Сред поле дърво расте. Тук колата връхлетя.

И избухна тъкмо тука грозна, страшна злополука: с трясък блъсна се колата и нагоре със краката славни Славчо полетя! Ала жив и здрав остана. А пък свинките летят, волно, радостно грухтят. Облак прах след тях се вдига. Който може, да ги стига!

Край
Читателите на „На свобода“ са прочели и: