Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Доналд Бисет. Небивалици

Английска. Първо издание

ИК „Пан“, София, 2009

Редактор: Костадин Костадинов

ISBN: 978–954–657–154–0

История

  1. — Добавяне

Някога имаше един плет. Той си стоеше някак самотно, защото всички плетове наоколо вече бяха изсечени.

„Колко хубаво ще бъде, ако някоя животинка намери подслон между бодлите и клоните ми“ — мислеше си плетът.

Всъщност, по клончетата на плета, живееше ято врабци.

„Врабците не се броят — разсъждаваше плетът. — С тях не можеш да си говориш. По цял ден си чуруликат помежду си. Пък и много се карат.“

В този момент край него мина един слон.

„Ама че работа! — каза си плетът. — Представям си какво ще е, ако слонът се засели при мен.“

— Здравей, драги ми плет! — поздрави слонът.

— Здрасти, Слоне! — отвърна плетът. — Както те гледам, не можеш да живееш сред бодлите ми. Много си едър.

— Хич не ми е и хрумвало да живея при теб — каза слонът. — Мислех просто да те изям.

— Мен, да ме изядеш? — удиви се плетът. — Заклевам се в тръните и корените си, че по-голяма глупост не съм чувал.

— Е, да, но аз съм гладен! — опита пак слонът.

— Я чакай, ти харесваш ли мармалад?

— Не! — отвърна слонът.

— Аз пък на вкус съм като мармалад — каза плетът.

— Така ли? На мармалад? Хи-хи-хи! — разсмя се слонът! — Щом е тъй, довиждане.

„Виж ти какво беше намислил!“ — каза си плетът.

После забеляза, че към него наближават няколко ловци на коне.

— Преследваме един лисугер — обърна се към плета водачът. — Да си го виждал да минава оттук?

— Лисугер не съм виждал — отговори плетът. — Но преди малко мина един слон.

— Брей, брей! — затюхка се водачът. После изсвири с рог и заедно с ловците препусна напред. Щом отминаха, плетът каза:

— Лиско, вече можеш да се покажеш. Знам, че си тук. Опасността отмина.

— Истина ли е, че оттук е минал слон? — заинтересува се лисугерът.

— Да — отвърна плетът, — само че не харесваше мармалад. Лиско, искаш ли да заживееш при мен, сред клоните и бодлите ми? — Помисли си, че двамата ще са добра компания. — Кажи, ще останеш ли при мен?

— Женен съм, с три дечица — отвърна лисугерът. — Леговището ми е комфортно. Имам четири стаи и течаща вода. Наблизо. Мисля, че жена ми няма да е съгласна да живее сред бодли, листа и клони. Не обича трънаците. Сбогом!

— Жалко! — въздъхна плетът. — Колко жалко!

В този момент забеляза едно малко бодливо животинче.

— Здрасти! — рече бодливкото. — Тръгнал съм да си търся дом. Всички животни си имат къщички, от хубави по-хубави. Язовецът живее под корените на дървото. Лисугерът си има многоетапно леговище. Бухалът се е настанил в хралупата на дъба, а Зайко си изкопа дупка. И Охлювът си има къщичка на гърба. Само аз си нямам. Аз съм просто един нещастен бодливко.

— Моля? — извика плетът. — Моля те повтори!

— Нямам си дом.

— Не това, онова дето каза след „нещастен“.

— Нещастен бодливко — повтори таралежко.

— Виж ти, късмет! — развълнува се плетът. — Бодливко! Късмет, късмет! Бодливко, бодливко!

Това е края на приказката: накратко — те заживяха дружно и щастливо.

— Тук ми е хубаво! — обичаше да казва таралежът.

Край