Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Лозанова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Доналд Бисет. Небивалици
Английска. Първо издание
ИК „Пан“, София, 2009
Редактор: Костадин Костадинов
ISBN: 978–954–657–154–0
История
- — Добавяне
Някога имаше един плет. Той си стоеше някак самотно, защото всички плетове наоколо вече бяха изсечени.
„Колко хубаво ще бъде, ако някоя животинка намери подслон между бодлите и клоните ми“ — мислеше си плетът.
Всъщност, по клончетата на плета, живееше ято врабци.
„Врабците не се броят — разсъждаваше плетът. — С тях не можеш да си говориш. По цял ден си чуруликат помежду си. Пък и много се карат.“
В този момент край него мина един слон.
„Ама че работа! — каза си плетът. — Представям си какво ще е, ако слонът се засели при мен.“
— Здравей, драги ми плет! — поздрави слонът.
— Здрасти, Слоне! — отвърна плетът. — Както те гледам, не можеш да живееш сред бодлите ми. Много си едър.
— Хич не ми е и хрумвало да живея при теб — каза слонът. — Мислех просто да те изям.
— Мен, да ме изядеш? — удиви се плетът. — Заклевам се в тръните и корените си, че по-голяма глупост не съм чувал.
— Е, да, но аз съм гладен! — опита пак слонът.
— Я чакай, ти харесваш ли мармалад?
— Не! — отвърна слонът.
— Аз пък на вкус съм като мармалад — каза плетът.
— Така ли? На мармалад? Хи-хи-хи! — разсмя се слонът! — Щом е тъй, довиждане.
„Виж ти какво беше намислил!“ — каза си плетът.
После забеляза, че към него наближават няколко ловци на коне.
— Преследваме един лисугер — обърна се към плета водачът. — Да си го виждал да минава оттук?
— Лисугер не съм виждал — отговори плетът. — Но преди малко мина един слон.
— Брей, брей! — затюхка се водачът. После изсвири с рог и заедно с ловците препусна напред. Щом отминаха, плетът каза:
— Лиско, вече можеш да се покажеш. Знам, че си тук. Опасността отмина.
— Истина ли е, че оттук е минал слон? — заинтересува се лисугерът.
— Да — отвърна плетът, — само че не харесваше мармалад. Лиско, искаш ли да заживееш при мен, сред клоните и бодлите ми? — Помисли си, че двамата ще са добра компания. — Кажи, ще останеш ли при мен?
— Женен съм, с три дечица — отвърна лисугерът. — Леговището ми е комфортно. Имам четири стаи и течаща вода. Наблизо. Мисля, че жена ми няма да е съгласна да живее сред бодли, листа и клони. Не обича трънаците. Сбогом!
— Жалко! — въздъхна плетът. — Колко жалко!
В този момент забеляза едно малко бодливо животинче.
— Здрасти! — рече бодливкото. — Тръгнал съм да си търся дом. Всички животни си имат къщички, от хубави по-хубави. Язовецът живее под корените на дървото. Лисугерът си има многоетапно леговище. Бухалът се е настанил в хралупата на дъба, а Зайко си изкопа дупка. И Охлювът си има къщичка на гърба. Само аз си нямам. Аз съм просто един нещастен бодливко.
— Моля? — извика плетът. — Моля те повтори!
— Нямам си дом.
— Не това, онова дето каза след „нещастен“.
— Нещастен бодливко — повтори таралежко.
— Виж ти, късмет! — развълнува се плетът. — Бодливко! Късмет, късмет! Бодливко, бодливко!
Това е края на приказката: накратко — те заживяха дружно и щастливо.
— Тук ми е хубаво! — обичаше да казва таралежът.