Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Лозанова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Доналд Бисет. Небивалици
Английска. Първо издание
ИК „Пан“, София, 2009
Редактор: Костадин Костадинов
ISBN: 978–954–657–154–0
История
- — Добавяне
Корморанката Алис живееше върху една шамандура в пристанището на Голуей.
Нощем тя спеше, а денем заставаше на ръба на шамандурата, проточваше шия и вперваше поглед в зелената вода да търси храна. Щом видеше някоя риба, гмуркаше се във водата и скоро излизаше, стиснала рибата в човката си. Подхвърляше я във въздуха, разтваряше широко човка и ловко я улавяше.
Алис обичаше риба. И въпреки че ядеше риба на закуска, на обяд, със следобедния чай и на вечеря, тя не й омръзваше.
Веднъж едно яребиче на име Денис мина наблизо. То беше ходило на гости на баба си и сега се прибираше вкъщи, в тресавището. Денис беше изморен от летенето. Затова, когато погледна надолу и видя Алис, стъпила на ръба на шамандурата, побърза да кацне при нея. Тя също се зарадва на госта и рече:
— Надявам се да останеш за чая. Днес ще сервирам чай с риба.
— Риба ли? — възкликна Денис. — Никога не съм опитвал риба. Вкусна ли е?
— Вкусна и още как! — отвърна Алис. — На света няма нищо по-вкусно!
После се гмурна във водата и скоро се върна, стиснала в човката си сребриста риба. Подаде я на Денис, а той я разгледа любопитно и попита:
— А как се яде това нещо?
— Ето така! — Алис подхвърли рибата във въздуха, ловко я улови и я глътна. — Чакай малко, сега ще ти донеса друга. — И побърза да се гмурне отново в морето.
Този път се върна със съвсем дребна рибка.
— Опитай тази! — рече на Денис.
Той подхвърли рибката във въздуха, раззина малката си човчица, колкото можа и „Ам!“ — глътна рибката.
О, боже! Никак не му хареса. Ама никак!
— Вкусно ли беше? — поинтересува се Алис.
— Да, благодаря — отвърна Денис, който беше добре възпитан. — Доста приятна беше на вкус.
— Чакай тогава, ще ти донеса още — рече Алис.
— Не, не! — побърза да я спре Денис. — Наистина не мога да остана повече. Благодаря ти за всичко. Довиждане!
И Денис отлетя към къщи, където се наспа добре сред изтравничетата. Събуди се късно на другата сутрин и веднага се сети за корморанката. „Колко умна и любезна птица е тази Алис — помисли си. — Смятам да я поканя на чай в събота.“
Речено-сторено. Денис написа писмо, с което канеше Алис на чай и го пусна в града.
До Корморанката Алис
Шамандурата
Пристанището на Голуей
Алис много се зарадва, когато получи писмото и побърза да отговори, че приема поканата. Писмото си адресира така:
До Яребичето Денис
Четвъртата туфа изтравничета вдясно
Тресавището до игрището за голф
Голуей
В събота Денис стана рано и се зае да почисти за посещението на Алис. И тъй като беше изключително интелигентно яребиче, той предвиди, че кормораните не ядат зрънца и плодове като птиците, които живеят на сушата. А понеже знаеше какво най-много обича Алис, литна до града и донесе голям пакет риба с пържени картофи, увити във вестник.
Скоро се появи и Алис. Денис беше приготвил чая и двамата си устроиха чудно угощение. Алис не беше яла пържени картофи, но щом ги опита, възкликна:
— Мммм! Риба с пържени картофи е много по-вкусно, отколкото просто риба. Може ли пак да дойда на чай?
— Разбира се, идвай всяка събота — покани я Денис.
И тя започна да му гостува всяка събота, а той я гощаваше с риба и пържени картофи.