Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Лозанова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Доналд Бисет. Небивалици
Английска. Първо издание
ИК „Пан“, София, 2009
Редактор: Костадин Костадинов
ISBN: 978–954–657–154–0
История
- — Добавяне
Имаше едно време един скакалец. Той беше много горделив. Казваше се Сенди. Когато беше малък, правеше само големи скокове, а учителят му се караше:
— Сенди, трябва да научиш и малките подскоци.
— Няма нужда — отвръщаше Сенди. — Аз съм важен скакалец и ще правя само големи скокове.
Така и не научи малките.
Един ден, когато беше излязъл да подскача, Сенди срещна охлюва Олив.
— Не ти ли тежи този бавен живот, драги? — попита го той. — Да пълзиш цял ден и да влачиш къщата на гърба си!
— Съвсем не — отвърна Олив. — Обичам да пълзя и съм щастлив, че съм охлюв. Особено когато вали, защото благодарение на чудесната ми черупка не се мокря. Освен това никога не закъснявам да се прибера, защото винаги съм си у дома. Не знам дали ме разбираш, но аз съм доволен, че съм охлюв.
— Добре, добре! Различни вкусове, няма какво да спорим — рече Сенди. — Довиждане!
И той продължи да подскача нататък. Беше безкрайно горд. Знаеше, че е добър в скоковете. Всички скакалци ги умеят. Сенди можеше да скочи на разстояние една педя, макар да беше десет пъти по-малък. Така че това си беше голямо постижение. Имаше обаче нещо, което Сенди не умееше — да скача по-наблизо. Не можеше например да скочи половин или четвърт педя. Всеки път скачаше точно една педя.
Когато приключи разговора с Олив, беше станало време за чай, затова Сенди заподскача към къщи. Но когато наближи на половин педя от дома си — една малка дупка, той осъзна, че няма да може да се прибере, защото всеки път щом скочеше, прелиташе над къщата и се приземяваше на половин педя от другата страна. Опита отново и отново, но тъй като не се беше научил да прави малки подскоци, все прескачаше къщата и така и не успяваше да уцели дупката.
Накрая Сенди се измори и много се изнерви. И тъкмо тогава кой мислите се зададе? Олив с къщата на гърба.
— Разбра ли сега, Сенди, че не е толкова лошо да си охлюв. Поне винаги можеш да се прибереш у дома без проблеми.
Олив беше добър по душа. (Повечето охлюви са такива, освен веднага щом се събудят сутрин. Тогава са доста раздразнителни.) Затова каза на Сенди:
— Качи се на гърба ми и аз ще те откарам вкъщи.
Сенди се качи на гърба му и двамата пропълзяха в къщата. Сенди беше доволен.
— Благодаря ти, скъпи Олив — рече той. — Сега разбрах, че не е достатъчно да умееш да правиш големи скокове.
— Така е! — съгласи се Олив. — Малките подскоци са също толкова важни, колкото и големите. Довиждане, Сенди.