Джоузеф Уомбо
Сянката на койота (1)

Пролог
Тайната

Едномоторният „Чесна 172“ просветваше като точица на радарния екран на летище „Линдбърг“ в Сан Диего. Диспечерите наблюдаваха и една друга точица — полет 182 на „Пасадена Еърлайнс“ от Лос Анджелис. И изведнъж се случи невъзможното — двете точици се сляха.

От чесната не се чу нищо. Падна като прострелян гълъб. Последното официално съобщение на пилота на полет 182 гласеше: Кула, падаме! Тук е „Пасадена Еърлайнс!“.

Последваха седемнадесет секунди тишина, но от микрофона прозвучаха и думите: „Това беше всичко. Пригответе се за аварийно кацане“.

В понеделник сутринта, 1978 година, намериха още едно съобщение, записано от черната кутия, останала след най-тежката самолетна катастрофа в историята на Съединените щати. Думите бяха вариант на прощалните вопли, най-често произнасяни на смъртното ложе и на всички полесражения на живота.

„Обичам те, мамо!“ — извика детски глас.

Мнозина от жителите на Норт Парк помислиха, че става чудовищно земетресение и с ужас зачакаха последствията. После огнената стихия и гъбата от черен дим превърнаха ужаса в паника. Някои решиха, че предсказанието се е сбъднало и Сан Диего наистина е станал една от първите мишени на руснаците.

Експлозията изстреля като ракети от самолета сто четиридесет и четири човешки същества и части от човешки тела. Първият полицай, пристигнал на местопроизшествието, нямаше представа как да се бори с бушуващите пламъци, с крещящите хора по улиците и с пушека, забулващ всичко. По-късно сподели, че сцената приличала на стар анимационен филм на „Уорнър Брадърс“, където, в стените на къщите зейват дупки с очертанията на хора. Младото ченге влезе в едноетажна къща с гипсова мазилка, поразена от човешки снаряд, и намери мъж, който крещеше, вперил безумен поглед в обезглавената гола жена в леглото до него. Когато шокът намаля, той неочаквано възкликна:

— Чакай малко! Това не е моята съпруга! Тя няма такива големи цици!

Мъжът имаше право. Една от пътничките току-що бе пробила стената на къщата и се бе приземила в леглото, наскоро освободено от съпругата, която панически бе избягала навън.

Единственият оцелял от катастрофата беше една окървавена жена. Намериха я да лежи в безсъзнание близо до мястото на трагедията. Веднага я закараха в болница и когато измиха кръвта и късчетата накълцана плът и я извадиха от шока, се установи, че тя само е минавала оттам с колата си. Предното й стъкло неочаквано било разбито. Не от едно, а от три летящи тела. Спряла и изскочила от автомобила, обсипвана от крайници, торсове, пръскащи се на парчета черепи и експлодиращи органи. Пациентката беше физически добре. Дори нямаше сериозни наранявания.

Онова ченге, пристигнало първо на местопроизшествието, видя много неща, които щяха да предизвикат нескончаем низ от кошмари и нежелани спомени, но нямаше да има по-ярък от този на един коленичил мъж. Беше с маратонки, широк сиво-кафяв панталон и бейзболна фланелка на „Сан Диего Падрес“. Отначало младото ченге го помисли за мародер. После видя полицейската значка, закачена на рамото му и му мина през ума, че коленичилият е полицай, който не е дежурен, но се опитва да помогне. Понечи да му каже да провери дали в горящите къщи има ранени, когато видя, че се е вторачил в нещо на земята. Гледаше го през очилата си и тресеше глава, сякаш не можеше да фокусира погледа си.

Младото ченге се приближи да види по-добре, сетне изкрещя и се обърна. Съвзе се и повика един друг, изцапан със сажди полицай, повлякъл градински маркуч към горяща къща. Двамата предпазливо се приближиха до коленичилия мъж, който се премести няколко сантиметра, сякаш да предпази и скрие от очите им онова, което бе намерил. И тогава ченгетата го видяха ясно. Първо единият, после другият избухнаха в истеричен, нечовешки смях. Хилеха се така неудържимо, че не можеха да се овладеят. Превиха се на две и се задавяха от кикот, когато нагъл репортер ги видя и засне сцената. В редакцията на вестника потулиха снимката, когато по-късно в полицейското управление ченгетата трябваше да дават обяснение какви са били обстоятелствата, предизвикали неуместния им налудничав смях.

Не можаха да открият никъде коленичилия мъж. Като възстановиха подробностите по случилото се, стигнаха до извода, че дори не са сигурни дали значката му е била от полицията в Сан Диего. Каквото и да бе видял коленичилият мъж, през идните години това щеше да си остане негова тайна.