Защо котката се мие след ядене

(Литовска приказка)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Приказки на прибалтийските народи

Редактор: Надя Трендафилова

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Георги Русафов

Коректор: Константин Муховски

Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1954 г.

 

Дадена за печат на 24.VII.1954 г.

Поръчка №100

Тираж: 10 000

Формат: 1/20 70/100

Печатни коли: 13

Авторски коли: 11,60


Веднъж едно врабче долетяло в един селски двор и започнало да кълве зърна.

Скача врабчо по тревата, събира зрънце по зрънце, а господарският котарак го попоглежда иззад ъгъла. Гледал котаракът, гледал и изведнъж — скок! — върху врабчето. Хванал го за крилото и рекъл:

— Хубаво ще закуся сега!

— Какво приказвате, какво приказвате, господин котарак! — зачуруликал врабчо. — Нима се готвите да ме изядете?

— А да не искаш да ти се любувам, а? — изпръхтял котаракът и се приготвил да откъсне главата на врабчето.

— Но засрамете се, господин котарак! — отново зачуруликал врабчо. — Та вие сте забравили да се измиете! Нима не знаете, че и вашият стопанин, и стопанката, и всички хора по света най-напред се мият, а после закусват?

— И туй е вярно! — рекъл котаракът и подигнал лапа, да си изтрие хубавичко муцунката.

А врабчо, без да му мисли много — скок! — встрани. Плеснал с криле и отлетял.

Много се разсърдил котаракът.

— Не, сега вече няма да ме измамиш! — казал той. — Нека хората правят, както знаят, но аз най-напред ще закуся, а после ще се мия.

Оттогава всички котки по света се мият след ядене.

Край