Защо котката се мие след ядене (Литовска приказка)

Веднъж едно врабче долетяло в един селски двор и започнало да кълве зърна.

Скача врабчо по тревата, събира зрънце по зрънце, а господарският котарак го попоглежда иззад ъгъла. Гледал котаракът, гледал и изведнъж — скок! — върху врабчето. Хванал го за крилото и рекъл:

— Хубаво ще закуся сега!

— Какво приказвате, какво приказвате, господин котарак! — зачуруликал врабчо. — Нима се готвите да ме изядете?

— А да не искаш да ти се любувам, а? — изпръхтял котаракът и се приготвил да откъсне главата на врабчето.

— Но засрамете се, господин котарак! — отново зачуруликал врабчо. — Та вие сте забравили да се измиете! Нима не знаете, че и вашият стопанин, и стопанката, и всички хора по света най-напред се мият, а после закусват?

— И туй е вярно! — рекъл котаракът и подигнал лапа, да си изтрие хубавичко муцунката.

А врабчо, без да му мисли много — скок! — встрани. Плеснал с криле и отлетял.

Много се разсърдил котаракът.

— Не, сега вече няма да ме измамиш! — казал той. — Нека хората правят, както знаят, но аз най-напред ще закуся, а после ще се мия.

Оттогава всички котки по света се мият след ядене.