Защо на заека устната е разцепена (Естонска приказка)

Събрали се веднъж зайците под един бор на заешко съвещание. Бъбрят си, всеки се оплаква от горчивата си съдба.

Най-старият слушал, слушал, после излязъл напред и казал:

— Мили мои братя! Зле живеят нещастните зайци на света. Да шукне звяр в храстите — заекът се плаши, да падне лист от дървото — душата на заека му слиза в петите. Който зърне някого от нас, почва да вика: „Заек, заек! Дръжте го!“ Всички ние се боим, а от нас и комарът не се плаши. Я най-добре да отидем при морето и да се удавим от скръб. И без това рано или късно ще се мре.

Послушали зайците своя старейшина. И се втурнали към морето да се давят.

А край морето на една ливада пасяло голямо стадо овце. Една овца, като видяла толкова много зайци, се изплашила, заблеяла и побягнала. И цялото стадо хукнало подир е й. Бягат овцете — сами не знаят накъде, сами не знаят от кого. Опашниците им треперят, копитцата им тракат.

А след овцете тичат кучетата, лаят, дерат се. Овчарите викат и размахват тояги. Дигнала се страшна олелия!

Смешно станало на зайците. Приседнали те на задните си лапи и почнали да се смеят високо. И толкова се смели, че устните им се цепнали.

— Не, за нас, зайците, не е толкова лошо на света! И ние сме силни, когато сме заедно!

И решили да не се давят. Само че оттогава на всички зайци горната устна е разцепена на две.