Робърт Лъдлъм
Клопката на Тривейн (39)

38.

Робърт Уебстър прие телефонното обаждане в офиса си от Белия дом с усещането, че е нещо спешно. Търсещият го му съобщи, че има известие от Арон Грийн, което трябваше да предаде лично. Беше важно и Уебстър му определи среща след един час. Двамата се разбраха да се видят в един ресторант в Джорджтаун, на втория етаж в залата за коктейли.

Уебстър бе дошъл пръв и виждаше в това лошо предзнаменование. Чакащият винаги бе в по-неизгодна позиция, тъй като често се разсейваше, слушайки обясненията на закъснелия.

Накрая, след петнадесет минути се появи и човекът на Арон Грийн. Той използваше кратки и ясни думи, обяснявайки, че Грийн го е натоварил с прекалено много работа за един престой във Вашингтон.

Сега той се опитваше да намери време за най-неотложните дела.

Уебстър наблюдаваше мъжа и слушаше внимателно думите му. Внезапно се почувства неспокоен и подтиснат. Човекът на Грийн бе изпълнител като самия него. Той беше сравнително млад, млад беше и Уебстър. И двамата се изразяваха добре, държаха се уверено и бяха взискателни към някои и подчинени на други.

Но съществуваше и дълбока разлика между тях, която и двамата знаеха. Човекът на Грийн водеше разговора от позицията на по-силния докато Уебстър беше по-низшия в случая.

Нещо се бе случило и бе подронило авторитета на Уебстър, неговото положение и влияние. Решението е било взето някъде на някой разговор или частна вечеря. Решение, което можеше да промени живота му.

Вестоносецът на Грийн бе първото предупреждение и причина за безпокойство на Боби Уебстър. Защото той долови първите признаци на своята символична екзекуция.

Уебстър знаеше, че се канят да го отстранят.

— Господин Грийн е доста загрижен, Боби. Той е разбрал, че решенията са били взети без консултация с него. Не че държи да му се обаждате всеки път, но случаят Тривейн е доста важен.

— Ние просто ще го дискредитираме като го свържем с де Спаданте. По този начин смятаме да обезвредим подкомисията му. Не е толкова трудно.

— Може би, но господин Грийн смята, че Тривейн може да ни противопостави сериозни аргументи. Това ще усложни нещата.

— Явно господин Грийн няма ясна представа. Няма значение как ще реагира Тривейн, защото никакви обвинения не ще бъдат издигнати срещу него. Само слухове и предположения. И никой от нас не ще бъде замесен… Както предвиждаме, той ще бъде компрометиран достатъчно, за да му се вярва.

— Чрез свързване с Марио де Спаданте?

— Повече от устно твърдение… Ние имаме снимки на неговата среща с италианеца в болницата в Гринуич. Родерик Брус ще публикува първите от тях след няколко дена.

— След като де Спаданте бъде преместен в Ню Хейвън? — Човекът на Грийн гледаше с укор Уебстър, гласът му бе добил почти обиден тон.

— Точно така.

— Името на де Спаданте ще се чува доста често тогава, не мислите ли? Господин Грийн смята, че той трябва да бъде отстранен от играта.

— Това решение се споделя и от неговите съдружници. Ние няма да се месим, а само ще се възползваме от него.

— Господин Грийн не е убеден в това.

— Акцията изцяло е поета от подземния свят. Ние не можем да попречим, дори и да искаме да го сторим. А и с тези снимки, подкрепени с показанията на някои лекари от Гринуич, Тривейн автоматично се забърква в цялата каша. С него е свършено.

— Според господин Грийн, всичко е прекалено опростено.

— Не е така, защото никой не може да докаже нищо. Нима не разбирате. — Уебстър говореше като нетърпелив учител, стараещ се да обясни на всяка цена нещо на учениците си. Беше безполезно.

Уебстър се надяваше, че Грийн ще разбере ползата от този ход и ще промени мнението си.

— Боби, аз съм само един помощник. Вестоносец.

— Но ти виждаш предимствата.

— Не съм много сигурен. Тривейн е решителен човек. Той едва ли ще приеме просто така тези обвинения.

— Виждал ли си някога някой да бъде изгонен от Вашингтон? Изключително събитие. Той привежда какви ли не оправдания, но някак си никой не го слуша. Всички бягат от „прокажения“, дори и президентът.

— Каква ще е реакцията на президента?

— Това е най-лесната част от упражнението. На обща сесия аз и моите сътрудници ще представим основателни доводи, които ще го накарат да се разграничи от случая с Тривейн. Неговите проблеми са твърде много, за да посвещава време на такива случаи. Просто ще го освободи от поста без много шум. След осемнадесет месеца ще има нови президентски избори… Нали разбираш.

Пратеникът на Грийн гледаше съчувствено говорещия.

— Боби аз съм тук, за да предам инструкции, отменящи вашите планове. Такова е виждането на господин Грийн „Кажи му да отложи всичко“. Съдбата на де Спаданте го вълнува, но Тривейн не трябва да бъде пипан… това е последната му дума.

— Той греши. Обмислил съм всичко до последната подробност. Прекарах седмици, пресмятайки отново всичко. Планът е съвършен.

— Обстоятелствата са променени сега. Господин Грийн ще се срещне с трима или четирима други, за да изяснят ситуацията. Сигурен съм, че твоето мнение ще се има предвид.

Уебстър разбра добре последните думи. Те едва ли щяха да се съобразят с неговите планове, освен ако нямаха нужда от нещо. Нито пък той можеше да прокара решението си в новосформираната група. Съюзниците се променяха или пък се обвързваха по-здраво един с друг. Както и да е, той бе вече изключен.

Уебстър направи последен опит.

— Ако има някаква основна промяна в политиката, най-добре ще е да бъда информиран незабавно…

— Да… да, разбира се. — Пратеникът погледна часовника си.

— Ще ми бъдат задавани въпроси от много влиятелни хора. Трябва да имам отговори.

— Ще кажа на господин Грийн.

— Той трябва да знае това. — Уебстър се стараеше да не изглежда отчаян.

— Ще му напомня.

Той бе изключен, а с него и Белия дом. Беше момент за проява на смелост.

— Не е достатъчно едно напомняне. Обяснете му, че тук има хора, владеещи големи залози. В някои области на Дженеси Индъстриз ние сме по-компетентни от всеки друг. Ние искаме да сме сигурни в участието си.

Човекът на Грийн рязко вдигна погледа си от масата и погледна Уебстър в очите.

— Не съм сигурен, че това е подходящата дума „сигурни“. Освен ако не мислите за двойни гаранции, а това е скъпо.

Уебстър разбра, че е време да започне оттеглянето си.

— Нека поясня, аз не се безпокоя толкова за себе си. Мога да се върна отново към Акрон и да избирам. Жена ми ще се зарадва на това… Но другите. Те може би нямат особен избор. Никой от тях не е служител в Белия дом.

— Сигурен съм, че всичко ще се нареди. За всеки от вас. Вие сте хора с богат опит.

— Да, обаче…

— Известно ни е всичко — прекъсна го емисарят на Грийн. — А сега трябва да си вървя. Имам още много работа за днес.

— Както желаеш. Аз ще оправя сметката.

— Благодаря. — Човекът на Грийн се надигна от масата. — Ще получиш снимките от Брус. Забрави за тези истории.

— На него това няма да му хареса, но аз ще изпълня нарежданията.

— Чудесно. Ще поддържаме връзка… И, Боби. Най-добре е да започнеш да мислиш за Акрон.