Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване, форматиране и начална корекция
ckitnik (2013)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2014)

Издание:

Седем разказа за седемте океана

Съставител: Асен Христофоров, Невена Розева

Преводачи: Невена Розева, Асен Христофоров, Тодор Вълчев

Редактор: Тихомир Йорданов

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Константин Пасков

Коректор: Денка Мутафчиева

 

Американска, английска, второ издание

Дадена за печат на 14.IV.1980 г.

Подписана за печат на 26.VI.1980 г.

Излязла от печат на 21.VIII.1980 г.

Печ. коли 13,75 Изд. коли 11,55

УИК 11.14 Формат 32/84X108

Изд. №1360 Цена 1,87 лв.

ЕКП 9536012311; 5557 — 28 — 80

08 Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. №130

История

  1. — Добавяне

Авторите в тази сбирка от морски разкази са някак странно подбрани. Съставителят на сбирката е потърсил седем автора за седемте океана на света и ни поднася седем имена на отдавна починали белетристи. От тях само шестима са писатели по професия. Седмият, Уилям Скорзби (1789–1857) е бил мореплавател, научен работник и изследовател на Арктика. Той е и единственият истински англичанин в групата. Другият англичанин е Джоузеф Конрад (1857–1924). Но Конрад, роден в Украйна, е поляк по произход и става натурализиран англичанин едва на 27 години. Останалите петима автори са американци.

От тези петима американски писатели Джек Лондон (1876–1916) и Едгар Алън По (1809–1849) са отдавна познати на българския читател, а третият — Херман Мелвил (1819–1891), стана популярен с превода на прочутия му роман „Моби Дик“. В този сборник е включена само една глава от този роман, смятан от английския писател Съмърсет Моам за една от десетте най-хубави книги на света. Другите двама американски писатели са Франк Стоктън (1834–1902) и Стийвън Крейн (1871–1900). Те са по-неизвестни у нас, защото и литературната им дейност е по-скромна.

Интересно е да се отбележи, че от седемте представени автори само Скорзби е бил мореплавател в истинския смисъл на думата. Конрад плава около двадесетина години с английски и френски кораби и дори получава диплом на професионален моряк, преди да се прояви като писател. Мелвил също е странствувал няколко години по моретата първо като юнга, а сетне и като моряк. А морските приключения на Джек Лондон са свързани най-вече с едно едва започнало и останало незавършено пътешествие около света, предприето от него със собствената му яхта. За другите трима автори морето е предимно в пристанищата на големите градове — в Ню Йорк за Крейн, Филаделфия за Стоктън и Бостон за Едгар Алън По. Затова и техните знания за морето са сравнително повърхностни.

По-голямата или по-слаба близост на авторите с морето проличава и в разказите им. Новелата на Едгар Алън По е чиста фантастика, а описаната от Стоктън случка граничи с невероятното. Но от разказа на Крейн лъха голяма правдоподобност. Крейн е претърпял корабокрушение, спасил се е като по чудо в малка открита лодка и тъкмо върху тая преживелица изгражда своя разказ. Тук темата е борбата на човека с природните сили и възтържествуването му над тях. В разказа на Джек Лондон морето е по-скоро фон, върху който той изгражда характера на своя герой. Същото важи донякъде и за „Младост“ от Конрад. Разказите на другите двама — на Скорзби и Мелвил — са взети просто от самия живот. Особено тоя на Уилям Скорзби. Това не е разказ, а подробен доклад на Скорзби до собствениците на командувания от него китоловен кораб, тъй силно пострадал от ледовете на Арктика.

В почти всички от поместените разкази морето е представено в романтична окраска — необятно и могъщо, красиво и яростно, готово да погълне човека, който не умее да се бори с природните стихии и не проявява мъжество. Затова и героите в тези разкази са смели хора, а другарството е неписан закон между тях. Изключение прави само разказът на Едгар Алън По.

Нерада е участта на повечето от представените тук автори. Забравен от читателите си, Мелвил умира самотен и от никого нетачен, след като служи почти две десетилетия като дребен митнически чиновник. Скорзби, видният мореплавател, член на две кралски научни дружества, към края на живота си става проповедник в една църква. Разочарован от обществото, Стоктън прекарва последните си години като отшелник в западните райони на щата Вирджиния. А Крейн е принуден да побегне от Съединените щати и намира убежище в Германия, гдето живее в крайна бедност и умира от туберкулоза. Джек Лондон, както е известно, завършва неспокойния си живот чрез самоубийство. А Едгар Алън По? Пристрастен към алкохола, той така се напива в деня на едни избори за представители в Конгреса, че умира подир три денонощия, без да дойде в съзнание! Само Джоузеф Конрад има по-добра съдба до сетните си дни.

Поради тъжния край на повечето от представените автори, читателят навярно ще бъде склонен да търси по-ярък социален елемент в поместените разкази. В случая подобно отношение би могло да доведе до пресилени заключения, изградени върху съмнителни доводи. Защо да твърдим, че Белият кит в разказа на Мелвил наказва насилието сред хората? Или че тъкмо китът раздава възмездие за онеправданите! И китът на Мелвил, и обреченият кораб на Едгар Алън По, и страшните сковаващи се ледени блокове на Скорзби са само повод за изявата на силни чувства и страсти — фон, върху който се изграждат характерите на героите. Какъв социален конфликт може да съществува в един сам по себе си безконфликтен разказ като тоя на Франк Стоктън — „Забележителното крушение на кораба «Томъс Хайк»“?

Българският читател, който не може да се осланя върху някаква морска традиция в нашата литература, ще бъде донякъде смутен от привидното еднообразие на разказите. В тях сякаш се повтарят все същите бури и вълни, крушения и тлеещи пожари. И се повтарят, облечени в непозната терминология. Ала в действителност няма никакви повторения. Случките са оригинални, коренно различни, със силно емоционално въздействие. Повторенията се срещат предимно в морската терминология. Все още чужда за нас, тя е дошла у нас чрез руски език, а в него се е промъкнала чрез езика на датските и най-вече на английските мореплаватели. Трудността иде тъкмо от неславянските корени на тия морски термини. Те правят текста да скърца като волска кола. И грозно измъчват преводача.

Асен Христофоров

Край