Дийн Кунц
Полунощ (29)

29.

Надеждно заключена в стаята си в Къв Лодж, готова да си ляга, облечена в бледожълти бермуди и бяла тениска с усмихнатия лик на Кърмит Жабока, Теса отпи от диетичната си кола и се помъчи да гледа повторението на предаването „Довечера“, обаче скучните разговори не успяха да я заинтригуват. Постни мисли към диетичната кола.

Бяха изминали час-два след бурните й преживелици във фоайетата и по стълбищата на мотела, беше се поуспокоила и се двоумеше дали преследването беше истинско, или само си беше въобразила. Беше разстроена от смъртта на Дженис, обзета от мисълта, че е било убийство, а не самоубийство. Още й се гадеше от сандвича със сирене, с който беше обядвала и който беше прекалено мазен.

Теса мислено пак се върна към онези тайнствени фигури, които я бяха изплашили. Възможно беше тревожните й мисли да бяха плод само на лошо храносмилане.

Докато траеше телевизионната програма, Теса стана от леглото, за да измие лицето и зъбите си. Изцеждаше пастата за зъби върху четката, когато усети, че някой пробва бравата на стаята й.

Малката тоалетна беше до самото антре. Погледна и видя, че кръглата брава се върти напред-назад и някой се опитва да отвори. Не си правеха труда да се прикриват. Бравата скърцаше и прещракваше, а вратата се тресеше.

Теса захвърли четката и се метна към телефона на нощната масичка.

Нямаше сигнал.

Натисна аварийните бутони, натисна „О“, за да извика оператора, но нищо не работеше. Телефонната централа на мотела не отговаряше. Телефонът мълчеше.