Дийн Кунц
Полунощ (133)

39.

До четвъртък сутринта екипите на Бюрото и външните консултанти се бяха запознали с достатъчно данни по проекта „Муунхок“ в главния компютър „Сън“, за да се произнесат, че присажданията на небиологичен контролен механизъм е причината за резките физиологични промени на жертвите. Все още никой от тях не можеше да обясни как работеше този механизъм, как точно тези микросфери причиняваха подобна радикална метаморфоза, но в едно бяха сигурни — нямаше бактерии, вируси или генно инженерство. Работата беше изцяло механична.

Армейските части все още бяха заети с налагането на карантина и опазването на града от журналисти и други любопитни, но хората с облекчение свалиха защитните си облекла. Така сториха и стотиците учени и агенти на Бюрото.

На Сам, както на Криси и Теса, беше разрешено да напуснат града в петък сутринта. Съдът, който прояви разбиране, даде на Теса временно настойничество над детето. Тримата казаха на Хари не „сбогом“, а „довиждане“, и излетяха с един от хеликоптерите на Бюрото.

За да се избегнат спекулации, в градчето беше наложена строга цензура. Но Сам се увери за интереса към тази история едва когато прелетяха над блокадата на шосето. Стотици коли на информационни агенции бяха паркирани из полето. Пилотът летеше ниско и Сам видя множество камери, насочени към тях.

— Същата история е и на черния път, северно от Холиуел Роуд — каза пилотът. — Там също има блокада. Репортери от цял свят спят на земята, защото не искат да отидат в някой мотел и да изпуснат момента.

— Няма защо да се тревожат — каза Сам. — Цели седмици ще минат преди да се допуснат репортери в града.

Хеликоптерът на ФБР ги отведе до международното летище на Сан Франциско, където имаха резервации за Лос Анжелес. В чакалнята Сам прегледа вестниците и прочете НЯКОЛКО заглавия:

„Изкуствен интелект в основата на трагедията в Муунлайт Къв. Суперкомпютър побеснява.“

Това, разбира се, бяха глупости. Суперкомпютърът на „Ню Уейв“ не беше изкуствен интелект. Никъде на земята нямаше такова нещо, макар милиони учени да се стремяха да станат бащи на първия самостоятелно мислещ електронен мозък. „Сън“ не беше полудял — просто служеше на човек, както и всички други компютри.

Перифразирайки Шекспир, Сам си каза: „Бедата не е в технологиите, а в самите нас.“

В наши дни обаче хората обвиняваха за неуспехите си компютърните системи, както преди векове са обяснявали провалите си с подреждането на небесните тела.

Теса посочи друго заглавие: „Таен експеримент на Пентагона в основата на кошмара в Муунлайт Къв.“

Пентагонът беше идеалния вампир за някои кръгове, защото убеждението, че той е коренът на злото беше много по-лесно. За мнозина, които мислеха по този начин, Пентагонът се превръщаше почти във Франкенщайн — страшен, но разбираем и предпочитан пред много по-опасни престъпници.

Криси взе едно специално издание на национално списание, изпълнено с истории за Муунлайт Къв. Показа им заглавието:

„Извънземни се настаняват на калифорнийския бряг. Хищни човекоядци обсаждат града.“

Те се спогледаха мълчаливо, след това се усмихнаха. За пръв път от няколко дни Криси се разсмя. Не беше истински смях, само хълцукане и в него се долавяше известна ирония, неприсъща за единайсетгодишно дете, ала все пак беше смях. На Сам му стана по-добре, когато го чу.