Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Опустошеният храм. Нови китайски разкази

Китайска. Първо издание

Рецензент: Вера Ганчева

Съставител: Крум Ацев

Преводач: Александър Алексиев, Искра Думкова, Крум Ацев, Мирослав Маринов, Олга Стоева, Тодор Табаков

Редактори: Крум Ацев, Снежина Гогова

Художник: Стефан Десподов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректор: Радослава Маринович

 

Дадена за набор януари 1989 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат май 1989 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 16,50

Издателски коли 13,86. УИК 14,66

Цена 1,69 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4

ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново

История

  1. — Добавяне

1

Старите селяни казват — яж три години рядка каша и ще си купиш крава. Лесно е да се каже, но да се направи, никак не е просто. Само си представи, щом три години ще се свиваш даже за храната, едва ли ще мине без крайно ограничение и на останалите разходи. Май че, общо взето, празни приказки са това. Ако поначало няма какво да се яде, за какви икономии може да става дума?

Положението в семейството на Ли Шунда открай време бе именно такова, тъй че преди Освобождението той не бе и сънувал да си купува къща. Но след аграрната реформа току го хвана мерак — да си построи къща от три стаи по почина: „Яж три години рядка каша и ще си купиш крава.“

Обаче за да си построиш три стаи, колко ли пъти по три години трябва да ядеш рядка каша? Той не разбираше, че всичко бе много по-различно, отколкото преди Освобождението. Позаживя с повечко икономисване и успя да натрупа нещичко, ето защо имаше предостатъчно вяра.

По онова време Ли Шунда бе двайсет и осем годишен, с черна къса коса, червендалесто лице, среден на ръст, широкоплещест. Бе внушителен като желязна пагода. От четиричленното му семейство (той, жена му, по-малката му сестра и сина му) трима обработваха отпуснатата им земя — шест му и осем фъна[1]. Той чувствуваше, че силата, която го изпълва, е по-голяма от небесната — хванеше ли мотиката, сигурно лесно щеше да прокопае земното кълбо. Как тогава можеше да го смути строителството на тристайна къща! Погледът му — спокоен, без признаци на особена находчивост, широкият му като риба нос, разположен правилно над дебелите му устни, показваха упорита решимост. Дори бик не можеше да я поклати.

Какъв ти бик, и влак нямаше да успее да я засегне. Бащата и майката на Ли Шунда, както и едногодишният му брат, умряха, без да са имали къща. Те открай време бяха лодкари, ловяха риба покрай бреговете на южното течение на река Чандзян. Скитаха навсякъде, и сами не знаеха откъде произхождат. Когато стигна до ръцете на бащата на Ли Шунда, лодката бе вече много овехтяла. Там, където бяха забити гвоздеите, се бяха образували дупки от ръждата. Тръстиковият навес се бе пробил. Лодката вече не издържаше вятъра и вълните, не можеха да се ловят с нея риба и скариди. Семейството смени професията си, някои започнаха да събират отпадъци, други — да разменят захар срещу вехтории, трети събираха речни охлюви. Така изкарваха за всекидневната оризова каша. През зимата на 1942 година, когато Ли Шунда бе вече на деветнайсет години, спряха с лодката в село Чъндзя. Този ден небето бе покрито с черни облаци, духаше силен вятър. Ли Шунда слезе на брега с четиринайсетгодишната си сестричка Шунджън, единият щеше да събира вехтории, а другият — отпадъци. Изминаха повече от десет ли. Привечер, когато тръгнаха назад, вятърът стихна и облаците изсивяха, заваля силен сняг и те скоро изгубиха пътя. За щастие се натъкнаха на един порутен храм и прекараха там нощта. Щом се съмна, веднага се върнаха в Чъндзя. Лодката бе потънала от тежестта на снега, а родителите и братчето бяха умрели от студ пред една селска порта. Още преди снегът да потопи лодката, те се качили на брега, чукали по вратите и викали за помощ. Обиколили повече от десет порти. Но какво да се прави, като навсякъде бушували бедствията на войната, върлували безброй разбойници. Викали отвън за спасение, а хората мислели, че бандити са нападнали селото, и никой не смеел да отвори, затова тримата живи замръзнали върху заснежената земя. Небето няма очи, земята няма съвест, бедствията на бедняците нито могат да се предвидят, нито да се изразят с думи… да нямаш къща, а…

Ли Шунда и сестра му поплакаха край телата на родителите си, а и бедняците от Чъндзя не бяха безсърдечни. Изтеглиха на брега потъналата лодка, разрязаха я на две и от едната половина направиха ковчези, за да погребат мъртъвците. Другата обърнаха с дъното нагоре и издигнаха близо до гробовете колиба. Така Ли Шунда се сдоби с дом и семейство.

Щом свърши антияпонската война, започна гражданската. Гуоминданът се зае с мобилизация на мъже за армията, но никой не искаше да отиде. Кварталният началник получи наряда за мобилизиране. Като видя, че Ли Шунда е чуждоселец без никакви роднини, го принуди да се продаде като войник срещу три дана[2] ориз. Той огледа колибата без врата, побоя се, че някой може да оскърби сестра му, като заминеше, и затова с получените пари изгради тръстикова колиба, четири на четири крачки. Едва тогава изтри сълзите си и пое „седемте дзина и половина“[3].

Как се съгласи да продаде живота си на Гуоминдана! Три месеца по-късно, щом стигна предната линия, дезертира и се върна. На другата година кварталният началник пак му плати да замине. Три пъти се продава той. С парите от втория път плати земята, върху която бе построил колибата. А парите от третия път даде за земята, където бяха погребани родителите му. Ех, и още три пъти да се бе продал, всичките пари пак щяха да отидат у други.

Щом вече имаше тръстикова колиба, четири на четири крачки, можеше да помисли за съпруга. Докато бе на военна служба, сестра му бе приютила една бездомна девойка просякиня, за да не живее сама. По-късно тя му стана жена. След година им се роди пълничко бебе, което с нищо не бе по-лошо от чуждите деца.

Аграрната реформа преразпредели земята, но не преразпредели къщите. В Чъндзя имаше само един едър земевладелец, но той си бе построил дом в града и нямаше как да го пренесат в селото за разпределяне. Ли Шунда бе измислил собствен начин на действие. Направи си груба сметка — той и сестра му имаха общо две стаи (като се омъжи, тя сигурно ще остави своята за сина му), от тях по половин стая използуваха за всекидневна и кухня. За свинете, овцете и дървата също трябваше помещение, изглежда, за едно семейство бяха необходими най-малко три стаи.

Такава бе целта, която Ли Шунда си постави след Освобождението.

Бележки

[1] Традиционната китайска мярка за площ му, равна на 666 м., съдържа 10 фъна. — Б.р.

[2] Дан — мярка за вместимост, отговаряща на около 100 л. — Б.пр.

[3] Т.е. пушката (един дзин е равен на 0,5 кг). — Б.пр.