Патриша Корнуел
Проектът Калигула (7)

6.

Ако убийството на Тони бе дело на някаква разузнавателна агенция, тогава нямаше да оставят устройството на китката й. Бентън изтъкна това с безизразния тон, който използваше при разговори с хора, които не харесва. Сух, невъзмутим тон, който напомняше на Скарпета за пресъхнала земя, за камък. Тя седеше на дивана в стаята за гости, която той бе превърнал в свой кабинет. Тук бе просторно и имаше хубав изглед към града.

— Пропаганда. За да ни накарат да си мислим нещо. С други думи, нагласена работа. — Гласът на Марино звучеше от говорителя до компютъра на Бентън. — Просто отговарям на предположението ти, че може да е част от някакъв секретен проект.

Бентън слушаше невъзмутимо, седнал в коженото си кресло. Цялата стена зад него бе покрита с книги, подредени тематично. Бяха с твърди подвързии, доста от тях първи издания, а някои много стари. Марино се бе раздразнил и накрая избухна, защото Бентън го бе накарал да се чувства като глупак, и сега колкото повече приказваше, толкова по-глупав изглеждаше. На Скарпета й се прииска двамата да престанат да се държат като хлапаци.

— Е, ако следваме тази посока на мисли, тогава може би са искали да открием часовника, защото в него има дезинформация — каза Марино.

— Кои са тези, дето са го искали? — попита Бентън с явна неприязън.

Марино вече не смяташе, че има право да се отбранява, а Бентън не се преструваше, че му е простил. Сякаш онова, което се бе случило в Чарлстън преди година и половина, бе само между тях двамата и нямаше нищо общо със Скарпета. Типично за случаите на насилие, жертвата вече не бе тя, а всички други.

— Не знам, но честно казано, не бива да изключваме нищо. — Мощният напорист глас на Марино изпълваше малкия кабинет. — Колкото по-дълго се занимаваш с това, толкова повече се учиш да не ограничаваш мисленето си. И без това тази страна е затънала във всякакви гадости: тероризъм, контратероризъм, шпионаж, контрашпионаж, руснаци, севернокорейци, каквото ти дойде на ума.

— Бих искала да изоставим предположението за ЦРУ. — Бъргър бе трезвомислеща жена и насоката, която бе взел разговорът, подлагаше търпението й на изпитание. — Няма никакви данни, че това убийство е организирано по политически причини или във връзка с тероризъм или шпионаж. Всъщност има предостатъчно данни за обратното.

— Искам да питам за позата, в която е било открито тялото — каза детектив Бонел. Говореше тихо, но уверено, като че ли с лека ирония, но с непроницаемо изражение. — Доктор Скарпета, открихте ли някакви признаци, че може да са я влачили за ръцете? Защото позата ми се струва странна. Почти абсурдна, сякаш е танцувала хава нагила^[1] — краката й са свити като на жаба, а ръцете вдигнати нагоре. Знам, че сигурно звучи странно, но точно това ми мина през ума, като я видях за първи път.

Бентън — разглеждаше снимките от местопрестъплението на компютъра си — изпревари Скарпета с отговора:

— Положението на тялото е унизително и подигравателно. — Той цъкаше по снимките. — Намира се в открита и груба сексуална поза, чиято цел е да покаже презрение и да шокира. Не е направен никакъв опит това да бъде скрито, даже напротив. Смятам, че позата е нагласена.

— С изключение на описаната от теб поза, няма друг признак тя да е била влачена — отговори Скарпета на въпроса на Бонел. — Няма послесмъртни ожулвания, нито синини около китките, но трябва да имаш предвид, че тя не би могла да прояви жизнена реакция към нараняванията. Няма да има синини, ако са я хванали за китките след смъртта. Като цяло, по тялото почти няма рани, с изключение на тази на главата.

— Да предположим, че си права и тя е била мъртва от известно време. — Гласът на Бъргър се носеше от тънката черна тонколона, която Бентън използваше за конферентни разговори. — Мисля, че може да има някакво обяснение за това.

— Обяснението се състои в знанията ни за процесите в тялото след смъртта — каза Скарпета. — Колко бързо изстива, как кръвта се събира на определени места заради гравитацията и как изглежда това, както и характерното вкочаняване на мускулите поради намаляването на аденозинтрифосфата.

— Може обаче да има изключения — отбеляза Бъргър. — Доказано е, че тези признаци, свързани с времето на смъртта, могат да варират в широки граници в зависимост от това какво е правил човекът, преди да умре, от метеорологичните условия, от размерите на тялото и от облеклото му, и дори от лекарствата, които евентуално е вземал. Права ли съм?

— Определянето на времето на смъртта не е точна наука. — Скарпета не бе никак изненадана, че Бъргър спори с нея. Това беше една от онези ситуации, когато истината правеше всичко неизмеримо по-трудно.

— Значи е възможно някои обстоятелства да обяснят защо вкочаняването и трупните петна на Тони изглеждат в толкова напреднал стадий — каза Бъргър. — Например, ако е изразходвала много енергия, ако е бягала от нападателя си, когато той я е ударил по главата. Това не би ли могло да обясни необичайно бързото настъпване на вкочаняването? Или дори моментално вкочаняване, което е известно като трупен спазъм?

— Не — отвърна Скарпета. — Защото тя не е умряла веднага след удара по главата. Живяла е известно време, през което не би могла да бъде физически активна. Била е извън строя, практически в кома и умираща.

— Но ако гледаме обективно на нещата — Бъргър сякаш намекваше, че Скарпета може и да не е обективна, — трупните петна не могат да ни покажат точно кога е умряла. Има много променливи фактори, които могат да повлияят на посиняването.

— Трупните петна не ми показват точно кога е умряла, а приблизително. Показват ми обаче недвусмислено, че е била местена. — Скарпета започваше да се чувства като на свидетелското място. — Това може да е станало, когато са я откарали до парка, и вероятно човекът, които го е направил, не е осъзнал, че нагласяйки ръцете й по този начин, е създал явно противоречие. При образуването на трупните петна ръцете й не са били вдигнати над главата, а отпуснати покрай тялото, с дланите надолу. Също така дрехите не са се отпечатали по плътта й, но тя е избледняла под каишката на часовника, което показва, че той е бил на китката й след развитието и фиксирането на трупните петна. Подозирам, че в продължение на поне дванайсет часа след смъртта си тя е била напълно гола, с изключение на часовника. Не е носила дори чорапите си, които са от еластична материя и биха оставили белези. Когато са я облекли, преди да откарат тялото й в парка, чорапите са били разменени.

Каза им за анатомично пригодените чорапи за тичане на Тони и добави, че обикновено когато убийците обличат жертвите си след тяхната смърт, остават издайнически следи. Често се допускат грешки. Например дрехата е усукана или обърната наопаки. Или както в този случай, неволно се разменят лявото и дясното.

— Защо са оставили часовника? — попита Бонел.

— Онзи, който я е събличал, не го е сметнал за важен. — Бентън, който разглеждаше снимки от местопрестъплението на екрана си, даде увеличение върху часовника „БиоГраф“ на лявата китка на Тони. — Свалянето на аксесоари и бижута, освен когато е с цел взимане на сувенири, не притежава такъв сексуален заряд като свалянето на дрехи, при което имаме разкриване на гола плът. Но всичко зависи от това кое нападателят смята за символично и еротично. А този, който се е занимавал с тялото й, не е бързал. Не и при положение че тя е прекарала при него ден и половина.

— Кей, чудя се имала ли си някога случай, когато някой е бил мъртъв само от осем часа, но е изглеждало, че е мъртъв от близо пет пъти повече време? — Бъргър си бе наумила нещо и правеше всичко по силите си, за да подведе свидетеля.

— Само в случаи, при които разлагането е било драматично ускорено, като например в много горещ тропичен или субтропичен климат — каза Скарпета. — Когато работех в Южна Флорида, това не бе нещо необичайно. Често съм го виждала.

— Как мислиш, дали тя е била нападната и изнасилена в парка, или това може да е станало в някоя кола, а после да са я преместили и нагласили така, както описа Бентън? — попита Бъргър.

— Защо в кола? — обади се Бентън.

— Излагам вероятния сценарий да е изнасилена и убита в кола, а после захвърлена на видно място там, където са я открили — отговори Бъргър.

— Нито при външния оглед, нито при аутопсията забелязах нещо, което да сочи, че е нападната в кола — отвърна Скарпета.

— Мисля си за нараняванията, които би получила, ако са я изнасилили в парка, на земята — каза Бъргър. — И те питам: според твоя опит, когато някой е изнасилен върху твърда повърхност, като например земя, има ли натъртвания, ожулвания?

— В повечето случаи бих открила такива.

— За разлика от случая, когато е изнасилен, да речем, на задната седалка на кола, където повърхността под жертвата е по-щадяща от замръзналата земя, покрита с камъни, пръчки и други боклуци — продължи Бъргър.

— Не мога да определя по състоянието на тялото дали са я изнасилили в кола — повтори Скарпета.

— Възможно е да се е качила в някаква кола, да е била ударена по главата, а после човекът да я е изнасилил, да е прекарал известно време с нея, преди да изхвърли тялото там, където е намерено. — Бъргър не питаше, а разказваше. — А трупните петна, вкочаняването, температурата й са всъщност объркващи и подвеждащи, защото тялото й е било почти голо и изложено на силен студ. И ако е вярно, че смъртта й е настъпила бавно, след цели часове, заради раната на главата — може би това е причината трупните петна да са в напреднал стадий.

— Има си изключения от правилата — каза Скарпета. — Но не мисля, че мога да ти дам такива изключения, каквито търсиш, Джейми.

— През годините съм проучила доста литература, Кей. И в съда доста често засягам въпроса за времето на смъртта и го оспорвам. Открила съм едно-две интересни неща. Случаи на хора, умрели от бавна смърт, да речем от сърдечна недостатъчност или рак, при които трупните петна започват да се образуват още докато са живи. И пак повтарям: има регистрирани случаи на хора, които се вкочаняват мигновено. Така че какво ще кажеш, ако хипотетично по някаква причина трупните петна на Тони са започнали да се образуват малко преди смъртта, а после е настъпило мигновено вкочаняване поради някаква много необичайна причина? Мисля, че това може да стане при смърт от задушаване, а около врата й е намерен вързан шал. Изглежда, не само са я ударили с тъп предмет, но и са я душили. Не е ли възможно да е била мъртва от много по-кратко време, отколкото предполагаш? Може би само от няколко часа? От по-малко от осем часа?

— По мое мнение това е невъзможно — каза Скарпета.

— Детектив Бонел — каза Бъргър. — У вас ли е WAV файлът? Бихте ли го пуснали на компютъра на Марино? Надявам се, че ще можем да го чуем по телефона. Това е запис от обаждане на номер 911, получено днес около два следобед.

— Ей сега го пускам — прозвуча гласът на Бонел. — Кажете, ако не можете да чувате.

Бентън усили звука на говорителя и в същия момент записът започна:

— Полицейски оператор 519, какъв е случаят?

— Ъм, става дума за жената, която откриха в парка тази сутрин, в северния край на парка, до Сто и десета улица. — Гласът беше нервен, уплашен. Глас на млад мъж.

— За коя жена говорите?

— Жената, ъм, бегачката, която е убита. Чух за това по новините…

— Господине, това спешен случай ли е?

— Мисля, че да, защото видях, тоест мисля, че видях кой го направи. Минавах с колата си оттам в пет тази сутрин и видях едно жълто такси, спряло до бордюра, и как някакъв човек помагаше на една пияна жена да излезе от задната врата, или поне така изглеждаше. Отначало помислих, че е приятелят й и че са купонясвали цяла нощ. Не видях добре. Беше доста тъмно и мъгливо.

— Жълто такси, казвате?

— Тя изглеждаше пияна или в безсъзнание. Видях я съвсем за кратко, а и както казах, беше тъмно и имаше доста мъгла, много лошо се виждаше. Карах към Пето авеню и само я зърнах. Не намалих, но знам какво видях и определено беше жълто такси. Табелата на покрива не светеше, както когато таксито е заето.

— Имате ли регистрационния номер или номера за идентификация, написан на вратата?

— Не, не. Изобщо не съм гледал за такива неща, обаче, ъм, видях по новините, казаха, че била някаква бегачка, и си спомних, че тази жена май беше облечена в някакви дрехи за бягане. С червена кърпа или нещо такова. Стори ми се, че видях нещо червено около врата й, и имаше светъл суичър или нещо подобно вместо палто, защото веднага забелязах, че не изглежда много топло облечена. Според това, което чух, са я открили скоро след като минах оттам…

WAV файлът свърши.

— Диспечерът се свърза с мен и говорих с този човек по телефона, а по-късно ще разговаряме и на живо. Освен това го проучваме — каза Бонел.

Във въображението на Скарпета изникна люспицата жълта боя, която бе извадила от косата на Тони Дериън, в областта на раната. Спомни си, че когато я бе разглеждала под лупа в моргата, си мислеше, че цветът й напомня за френска горчица и жълти таксита.

— Харви Фоли, двайсет и девет годишен, проектен мениджър във фармацевтична компания „Клайн“ в Бруклин, има апартамент в Бруклин — продължи Бонел. — А приятелката му има апартамент в Манхатън, в Морнингсайд Хайтс.

Скарпета не знаеше със сигурност дали боята е автомобилна. Можеше да е за сгради, аерозолна, от някакъв инструмент, от колело, от уличен знак, кажи-речи от всичко.

— Това, което ми каза той по телефона, съответства на думите му от записа — говореше Бонел. — Прекарал нощта при приятелката си и се връщал вкъщи, за да се приготви за работа, бил се насочил към Пето авеню с намерението да свие по Петдесет и девета към моста Куинсбъро.

Беше ясно защо Бъргър се противи толкова на мнението на Скарпета относно времето на смъртта на Тони Дериън. Ако убиецът бе таксиметров шофьор, изглеждаше по-правдоподобно да е карал колата си и да е забелязал Тони, докато се е разхождала или тичала късно вечерта. Не изглеждаше вероятно шофьор на такси да я качи по някое време във вторник, вероятно следобед, а после да държи тялото й при себе си почти до пет сутринта.

Междувременно Бонел продължаваше да обяснява:

— Няма нищо подозрително в казаното от него, нито пък в миналото му. Но най-важно е описанието на дрехите на жената и как мъжът й е помагал да излезе от таксито. Откъде би могъл да знае тези подробности? Те не са огласени публично.

„Тялото не лъже“. Скарпета си напомни на какво я бяха учили още в първите дни на обучението й: „Не се опитвай да нагласиш уликите така, че да съответстват на престъплението“. Тони Дериън не беше убита миналата нощ. Не беше убита вчера. Независимо в какво искаше да вярва Бъргър и какво разправяха свидетелите.

— Харви Фоли даде ли по-подробно описание на мъжа, който уж е помагал на пияната жена да слезе от таксито? — попита Бентън, вперил поглед в тавана. Беше събрал длани и нетърпеливо потупваше върховете на пръстите си.

— Мъж с тъмни дрехи, с бейзболна шапка, може би с очила. Фоли останал с впечатлението, че мъжът е слаб, може би среден на ръст — каза Бонел. — Но не го разгледал добре, защото не намалил скоростта, а и имало мъгла. Каза и че самото такси му пречело на видимостта, защото мъжът и жената се намирали между него и тротоара. Наистина би било така, ако караш на изток по Сто и десета към Пето авеню.

— Ами шофьорът на таксито? — попита Бентън.

— Свидетелят не е погледнал, но предположил, че има такъв — отвърна Бонел.

— Че защо ще го предполага?

— Единствената отворена врата била задната дясна, сякаш шофьорът още си седял отпред, а мъжът и жената слизали отзад. Харви каза, че ако бил видял, че шофьорът й помага да излезе на място като това, вероятно щял да спре. Щял да предположи, че жената е в беда. Не можеш да оставиш пиян и изпаднал в безсъзнание човек край пътя.

— Струва ми се, че той си търси оправдание защо не е спрял — каза Марино. — Не му се иска да мисли, че наистина е видял как таксиметров шофьор изхвърля ранена или мъртва жена край пътя. По-лесно му е да си мисли, че е била двойка, която е гуляла цяла нощ.

— Ами мястото, описано от него в разговора с 911? — попита Скарпета. — На какво разстояние се намира то от мястото, където е открит трупът?

— На десетина метра — рече Бонел.

Скарпета им каза за люспата яркожълта боя, която бе извадила от косата на Тони. Подчерта, че не бива да отдават твърде голямо значение на тази подробност, защото все още никоя от откритите улики не е изследвана, а по тялото на Тони имало също така микроскопични червени и черни люспици. Боята можеше да е от оръжието, с което е бил счупен черепът й. А можеше и да е от нещо друго.

— Ако е била в жълто такси, тогава как може да е мъртва от трийсет и шест часа? — зададе очевидния въпрос Марино.

— Би трябвало да е убита от таксиметров шофьор — отвърна Бонел с по-голяма увереност, отколкото някой от тях имаше право да изпитва в момента. — Както и да го погледнете, ако казаното от Харви е истина, то някой таксиметров шофьор трябва да я е качил снощи, да я е убил и да е захвърлил тялото й в парка рано тази сутрин. Или да я е задържал известно време и после да я е изхвърлил, ако доктор Скарпета е права за времето на смъртта. А жълтото такси може да ни даде връзка между Тони Дериън и Хана Стар.

Скарпета очакваше това предположение.

— Хана Стар е била видяна за последно да се качва в жълто такси — добави Бонел.

— Изобщо не съм готова да свържа случая на Тони с Хана Стар — каза Бъргър.

— Работата е там, че ако не кажем нищо и това се случи отново — отвърна Бонел, — вече ще имаме три случая.

— Нямам намерение да правя подобна връзка на този етап. — Бъргър го изрече като предупреждение: „И на никой друг да не му е минало през ума да я прави публично“.

— Аз лично не мисля, че има нещо общо с Хана Стар — продължи Бъргър. — В нейното изчезване има намесени и други фактори. Проучванията, които направих сочат, че нейният случай вероятно е съвсем различен. А и не знаем със сигурност, че е мъртва.

— Също така не знаем дали някой друг не е видял същото като Харви Фоли — каза Бентън и погледна Скарпета, за да подчертае, че го казва заради нея. — Няма да е хубаво, ако някой свидетел постъпи по типичния за днешно време начин и вместо да отиде в полицията, отиде в някой новинарски канал. Не бих искал да се намирам в близост до Си Ен Ен или някоя друга медийна мрежа, ако тази подробност за жълтото такси изтече.

— Разбирам — каза Скарпета. — Но дали ще изтече, или вече е изтекла, опасявам се, че неявяването ми в шоуто тази вечер само ще влоши нещата. Само ще усили сензацията. Си Ен Ен знае, че няма да обсъждам Тони Дериън или Хана Стар. Аз не говоря за активни случаи.

— На твое място бих стоял надалеч. — Бентън се втренчи настойчиво в нея.

— Пише го в договора ми. Досега никога не съм имала проблеми — отвърна тя.

— Съгласна съм с Кей. Аз бих продължила да се държа, сякаш не е станало нищо — каза Бъргър. — Ако отмениш появата си в последния момент, това само ще даде на Карли Криспин тема за разговор.