Здравейте!
Преди няколко години попаднах на поредицата и не можах да я прочета. Просто не успявам, невъзможно ми е просто.
Героите, сюжета и диалозите са слаби, еднопластови, нямате развитие на характера, Главния Лошко е най-безмсисленият злодей в историята (просто защото е зъл!, без реална причина, какво е това?) А Ерагон е безчувсвтен социопат. Не, честно,, наистина не предизвиква никакви симпатии или грижа, просто защото той е неспособен на това.
Разбира се, това е единствено мнение. Имената са толкова странни, неподходящо звучат… Всичките книги са една амалгама от Токин, Хърбърт, Джордан, ле Гуин Макафри, Мартин и най-вече Люк Скайуокър и Дарт Вейдър! Първорордният — сменяте ездачите с джедаите и правите Йода елф и воала! Заимствания и плагиатство едно след друго -някой е трябвало да му каже да спре!
Има, разбира се има и някои интересни моменти и прозрения, нали отпечатването на тази 4-ри томна христоматийна (излишни поне 2 части) поредица трябва да се оправдае.На преводачите — искрените ми съболезнования, сигурно е било болезнено… Поредицата би се харесала на някому, който за първи път в живота хваща книга в този жанр.
Всичко това би било все пак някак смилаемо, ако не бе убийственото его и гордост на автора — „наследника на Толкин“ твърдящ, че се опитва да достигне лирическо умение някъде между Толкин и преводача на епоса за Беоулф — Шеймъс Хейни. Да ама не.
Пак казвам това е мнение, надявам се никой да не се чувства засегнат, но елементарно търсене в нета, би потвърдило думите ми.
На който му харесва — време ви е за Толкин, Джордан, Мартин, ле Гуин… :))
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.