Ботевата философия ми напомня на мирогледа на Иван Карамазов от „Братя Карамазови“. И двамата отхвърлят Небесното царство на Христос, защото не могат да се примирят със земната несправедливост. Личността на Ботев е дълбоко трагична — титаничен дух, устремен към свободата, който не може да приеме света, не може да го промени, но и не желае да се смири пред Божия промисъл. Единственото свобода в такъв случай е смъртта — и Ботев я намира.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.