Започнахме развитието на нов библиографски проект и активно търсим хора, които да участват в него и да помагат за обогатяването му.
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chemistry of Death, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 42 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Cecinka (2013)

Издание:

Саймън Бекет. Убийства в Манхам

Американска. Първо издание

ИК „Софтпрес“, София, 2010

Редактор: Слави Димов

Коректор: Лилия Атанасова

ISBN 978-954-685-910-5


1

Човешкото тяло започва да се разлага четири минути след смъртта. Някога то е било обвивката на живота, а сега преминава през последната си метаморфоза. Започва да се саморазгражда. Клетките се разпадат отвътре навън. Тъканите се превръщат в течност, а след това — в газ. Живецът вече го няма и то става леснодостъпна плячка за други организми. Първо идват бактериите, след тях насекомите. Мухите снасят яйца, които се излюпват. Ларвите се хранят с богатия бульон и после мигрират. Напускат тялото в стройна редица, която винаги се отправя на юг. Понякога на югоизток или югозапад, но никога на север. Причината не е известна.

Белтъчините в мускулите вече са се разградили и се е получила силна химическа смес. Тази смес е смъртоносна за растителността и унищожава тревата, през която ларвите са преминали. След тях остава гола, приличаща на пъпна връв диря, която показва откъде са тръгнали. Когато условията са подходящи, най-вече при топло и сухо време, може да се наблюдава дълга криволичеща върволица от дебели жълти ларви. Това е любопитна гледка, а какво по-естествено за любопитния поглед от това да проследи откъде тръгва нишката. Ето как братята Йейтс откриха останките на Сали Палмър.

Нийл и Сам се натъкнаха на върволицата от ларви на границата между Фарнам Ууд и блатото. Беше втората седмица на юли и рано настъпилото лято сякаш беше дошло отдавна. Непрестанната жега бе изгорила цвета на дърветата и изпекла земята като кокал. Момчетата отиваха към Уилоу Хоул — пълното с тръстика езеро, което минаваше за местния плувен басейн. Там щяха да се срещнат с приятели и целия неделен следобед щяха да скачат от надвисналите дървета в топлите води на езерото. Поне така възнамеряваха.

Така ги виждам аз — отегчени и апатични, замаяни от жегата и раздразнителни един към друг. Нийл е на единайсет, с три години по-голям от брат си. Движи се малко пред Сам и така демонстрира раздразнението си. Носи пръчка и шиба тревите и клоните, покрай които минава. Сам влачи крака след него и подсмърча от време на време. Не е настинал през лятото, това е сенна хрема, от която са се зачервили очите му. Лек антихистаминов препарат може да му помогне, но в момента той не го знае. Непрекъснато подсмърча през лятото. Винаги в сянката на брат си, той се движи с наведена глава, затова пръв вижда върволицата от ларви.

Спира се и внимателно я оглежда, преди да повика Нийл. На Нийл никак не му се ще да се върне, но очевидно Сам е открил нещо. Опитва се да изглежда безразличен, но полюшващата се върволица от ларви му е интересна също както и на брат му. Двамата клякат над ларвите, отмятат черните си коси и сбръчкват носове от миризмата на амоняк. Мисля, че Нийл пръв е предложил да видят откъде идват ларвите, макар че по-късно никой не си спомняше това. Веднъж вече подминал ларвите, той сигурно е искал да наложи отново авторитета си. Така че той тръгва пръв към жълтите туфи блатна трева, от която излизат ларвите, а Сам върви след него.

Дали са усетили миризмата, като са наближили? Вероятно да. Тя е достатъчно силна, за да проникне дори през запушените синуси на Сам. Сигурно са разбрали за какво става въпрос. Те не са градски момчета и познават смъртта в кръговрата на живота. Мухите също са ги подсетили със сънливото си бръмчене в горещината.

Трупът, който откриват, не е на овца или сърна, нито дори на куче, както очакват. Голото неузнаваемо тяло на Сали Палмър лежало на слънцето. То било изпълнено с движение. Под кожата й вряло и кипяло от ларви, които излизали през устата и носа, както и през други отвори на тялото. Ларвите извирали от тялото, образували купчина на земята и запълзявали в дълга нишка далече от мястото, където стоели братята Йейтс.

Надали има значение кой от двамата е реагирал пръв, но предполагам, че е бил Нийл. Както обикновено Сам е изчакал да види какво ще направи брат му и заедно са се втурнали първо към дома си, а после — към полицейския участък.

Накрая пристигнаха при мен.

Дадох на Сам слабо успокоително, както и антихистаминов препарат да облекчи сенната му хрема. По това време вече не само неговите очи бяха зачервени. Нийл също беше разстроен от откритието, макар да бе започнал да си възвръща тийнейджърската самоувереност. Така че предимно той ми разказа какво се беше случило. Вече започваше да пропуска неприятните детайли и историята, която щеше да разказва отново и отново, добиваше по-приемлив вид. По-късно, когато се случиха събитията от онова невероятно горещо лято, години по-късно, Нийл щеше да продължи да я разказва и хората щяха да приемат, че той е човекът, направил откритието, с което започна всичко.

Но не беше така. Просто до този момент не бяхме разбрали какво живее сред нас.