Михаил Булгаков
Омагьосаното място

1

Гражданинът Талдикин седеше сред приятели и слушаше. Лицето на гражданина Талдикин сияеше, приятелите се чукаха с Талдикин.

— Поздравяваме те, Талдикин. Хайде, прояви се като завеждащ лавка.

2

Два месеца по–късно гражданинът Талдикин седеше на скамейката на подсъдимите, ридаеше тихо и слушаше речта на члена на колегията на защитниците, застанал зад него с палци, пъхнати в ръкавните извивки на жилетката.

— Другари съдии! — виеше членът на колегията. — Преди да говорим за това разхитил ли е доверителят ми осемстотин и четирийсет златни рубли и петнайсет копейки, да си зададем въпроса имало ли ги е тези златни осемстотин и четирийсет рубли и петнайсет копейки изобщо на този свят? Внимателното разглеждане на инвентарна книга номер петнайсет сочи, че такива пари няма. Пита се какво тогава е пропилял гражданинът Талдикин? Изобщо нищо не е пилял, защото за всеки здравомислещ човек е ясно, че не можеш да пропилееш нещо, което го няма! От друга страна, инвентарна книга номер шестнайсет показва, че тези златни осемстотин и четирийсет рубли и петнайсет копейки съществуват, но ако е така, ако са налице, значи разхищение няма!…

Съдиите слушаха съвсем замаяни защитника и от тях капеше пот.

А от Талдикин сълзи.

3

Съдията стоеше прав и четеше:

— … но като се вземе под внимание… на три години условно.

Сълзите по лицето на Талдикин вече съхнеха.

4

Членовете на управата на Търговско–потребителското обединение седяха и си приказваха:

— Ама че е прасе тоя Талдикин! Трябва да назначим друг. Изглежда, на Бинтов ще му се наложи да поработи в лавката. Бинтов, взимай заповедта.

5

Гражданинът Бинтов седеше на скамейката на подсъдимите и слушаше защитника.

А защитникът пееше:

— Аз твърдя, че първо, тези деветстотин и петдесет рубли и двайсет и три копейки изобщо не съществуват; второ — доказвам, че моят подзащитен Бинтов не ги е вземал; и, трето, че ги е върнал до копейка!

— … и като се вземе под внимание — редеше мрачно съдията, поклащайки глава по адрес на Бинтов, — присъдата е условна.

6

В Търговско–потребителското обединение:

— По дяволите тоя Бинтов, ще назначим Персик.

7

Персик стоеше и, притиснал калпак към корема, изричаше последната си дума:

Аз вече няма, граждани съдии, никога вече…

8

След Персик седна Шумихин, след Шумихин — Козлодоев.

9

В Търговско–потребителското обединение седяха и си говореха:

— Стига! Да назначим ударна тройка в състав от петнайсет другари да разследват каква е тая зловредна лавка! Когото и да сложиш, след два месеца — народен съд! Не може да продължава така. Когото и да погледнеш — светла личност, добър, честен гражданин, а щом се озове зад тезгяха, и току завре муцуна в Калта. Ударна тройка — тръгвай!

10

Ударната тройка се качи на влака и замина.

Резултатите от разследването още не са ни известни.