Михаил Булгаков
Библиофетчия

На една от гарите библиотекарят във вагона-читалня е в същото време и бюфетчия в Ленинския кът.

Из писмо на рабкор

— Запейте! Ей там има свободна маса. Веднага ще я забърша. За вас биричка или книжка?

— Библиофетчията Вася пита какво ще обичаме… Книжка или биричка?

— За мен… ти… титрадка и бутерброд.

— Тетрадки… не продаваме.

— Ах вие… вотр маман… вашата–та–та…

— Молим с неприлични думи да не се изразявате.

— Аз изра… из… разявам протест!

— Издокарай ни, половин дузинка, миличък!

— „Азбуката“, съчинение на другаря Бухарин, имате ли я?

— Съвсем пресен, току-що го получихме. Герасим Иванович! Бухарин — веднъж! И половин дузина светло!

— Чирози, хайверче.

— За вас чирозчета?

— За нас нещичко за четене.

— Какво да е?

— Ами Гогол може.

— За вкъщи? Не, не може. За вкъщи книга не даваме. Хапнете, тоест четете тук.

— Шницел съм поръчал. Много ли ще чакам?

— Ей сегинка. Капнах. За „Ерфуртската програма“ изтичаха до мазето.

— Наште уважения!

— Урра! От заранта сме тук. За ваше здраве четем!

— Аха, затуй ви гледам, че си плетете езиците. С какво направихте главите?

— С критика Белински.

— Наздраве за критика!

— За вашия председател на Ленинския кът! За нас, ако обичате, чифт от мартенската.

— Нямате? Ей! За нас шунка, а за моя малчуган нещо комсомолско, поучително.

— История на движението мога да ви предложа.

— Добре де, дай движението. Да чете детето.

— Аз от писателите най–много Трехгорни го обожавам!

— Известен човек. На всяка стена, че и на всяка бутилка е напечатан.

— Като орел се носи нашият Герасим Иванович.

— Благодетел станах! На всеки угоди, на всеки поднеси…

— Ангеле наш!

— Герасим Иванович, от група читатели — нашето „урра–а!“

— Нямам време, братлета… Пий… тъй де, четете да ви е сладко.

— Ще умреш! И ще те за–ко–па–ят, и все едно не си живял…

— Ще си идеш… няма да възкръснеш… за приятелската веселба!

— Налей… Налей!…